— О, разбира се — отговори инспекторът. — Поканете я да влезе.
Мис Бенет отвори вратата и даде знак на мисис Уоруик, която влезе в стаята.
— Всичко е наред, мисис Уоруик — успокои я икономката, след което излезе, затваряйки вратата зад себе си.
— Добро утро, мадам — каза инспекторът.
Мисис Уоруик не отвърна на поздрава му, а премина направо към въпроса:
— Кажете ми, инспекторе — заповяда тя, — докъде стигнахте с разследването?
— Рано е още да се каже, мадам — отговори той. — Но бъдете сигурна, че правим всичко, което ни е по силите.
Мисис Уоруик седна на канапето и подпря бастуна си на една от страничните му облегалки.
— Този човек — Макгрегър — попита тя. — Виждали ли са го да се размотава наоколо? Забелязал ли го е някой?
— В момента събираме сведения — осведоми я инспекторът. — Засега обаче няма данни наблизо да се е навъртал непознат.
— Онова бедно момченце — продължи мисис Уоруик. — Искам да кажа, дето го прегази Ричард. Предполагам, че това е размътило мозъка на бащата. Научих, че навремето се е държал много агресивно и оскърбително. Навярно това е съвсем естествено. Но да го държи две години вече! Вижда ми се невероятно.
— Да — съгласи се инспекторът. — Две години са много време.
— Но той, разбира се, е шотландец — припомни си мисис Уоруик. — Името му е Макгрегър. Търпеливи и твърдоглави хора са тези шотландци!
— Наистина са такива — възкликна сержант Кадуолъдър, размишлявайки, без да се усети, на глас. — Няма по-впечатляваща гледка от шотландец, който разбира, че печели нещо — продължи той, но инспекторът бързо му хвърли строг, укорителен поглед и това го накара да замлъкне.
— Синът ви да е получавал заплахи? — попита инспектор Томас мисис Уоруик. — Писма? Или неща от този род?
— Не, сигурна съм, че не — отговори твърдо. — Ричард щеше да ни каже. Щеше да се изсмее над подобно нещо.
— Не би ги взел на сериозно, така ли? — подхвърли инспекторът.
— Ричард винаги се е присмивал над опасностите — каза мисис Уоруик. Тя изглеждаше горда със своя син.
— След онзи инцидент — продължи инспекторът — вашият син предлагал ли е някакво обезщетение на бащата?
— Естествено — отговори мисис Уоруик. — Ричард не беше подлец. Но му отказаха. Бих казала, по много унизителен начин.
— Несъмнено — промърмори инспекторът.
— Разбрах, че жената на Макгрегър била умряла — припомни си мисис Уоруик. — Момчето било всичко, което той имал на света. Голяма трагедия, наистина.
— Но според вас синът ви не е бил виновен? — попита инспекторът. Когато мисис Уоруик не отговори, той повтори въпроса си: — Попитах дали синът ви не е бил виновен.
Тя помълча известно време, преди да отговори.
— Чух ви.
— Сигурно не сте съгласна с това? — настоя инспекторът.
Мисис Уоруик смутено се размърда на мястото си, въртейки в ръце една от възглавничка.
— Ричард пиеше твърде много — каза най-после. — И, разбира се, него ден също беше пил.
— Чаша шери? — подсказа й той.
— Чаша шери! — повтори мисис Уоруик и горчиво се изсмя. — Той пиеше страшно много. И тогава беше пил… страшно много. Онази гарафа там… — Тя посочи гарафата, която стоеше на масата с креслото до френския прозорец. — Всяка вечер я пълнеха догоре, а на сутринта почти винаги беше съвсем празна.
Инспекторът седна на табуретката, поглед на мисис Уоруик и тихо каза:
— Значи мислите, че синът ви е бил виновен за катастрофата?
— Разбира се, че беше виновен — отговори тя. — Никога не съм се съмнявала в това.
— Но е бил оправдан — припомни й инспекторът.
Мисис Уоруик се изсмя.
— Онази сестра, която беше с него в колата, онази Уорбъртън — изсумтя тя. — Предана на Ричард до глупост. Предполагам, че хубавичко й е платил за показанията й.
— Знаете ли това със сигурност? — рязко я попита инспекторът.
Тонът й прозвуча също толкова рязко, когато отговори:
— Не зная, но сама стигнах до това заключение.
Инспекторът отиде до сержант Кадуолъдър и взе бележника му, а мисис Уоруик продължи:
— Казвам ви всичко това сега — рече тя, — защото вие търсите истината, нали? Искате да сте сигурен, че бащата на момчето е имал достатъчно солидни подбуди, за да се реши на убийство. Е, по моему, това е така. Само дето не мисля, че след толкова време… — гласът й постепенно заглъхна и настъпи тишина. Инспекторът вдигна поглед от бележките, които изучаваше.