— Снощи нищо ли не сте чули? — попита я той.
— Знаете ли, аз малко недочувам — отговори бързо мисис Уоруик. — Разбрах, че нещо не е наред чак когато до стаята ми долетяха гласове и шум от стъпки. Слязох долу и младият Жан каза: „Ричард е застрелян. Ричард е застрелян!“ Отпърво си помислих… — Тя прокара ръка през очите си. — Помислих си, че е някаква шега.
— Жан е по-малкият ви син? — попита инспекторът.
— Не ми е син — отговори мисис Уоруик. Той бързо я погледна, а тя продължи: — Разведох се със съпруга си преди много години. Той се ожени повторно. Жан е син от втория му брак. — Тя направи пауза, след това поде: — Всъщност звучи по-объркано, отколкото е в действителност. След като и двамата му родители умряха, момчето дойде да живее тук. Ричард и Лора точно се бяха оженили. Лора винаги е била много добра с доведения му брат. Беше му нещо като по-голяма сестра.
Тя млъкна и инспекторът използва възможността пак да насочи разговора към Ричард Уоруик.
— Да, разбирам — каза той. — А сега, колкото до сина ви Ричард…
— Обичах сина си, инспекторе — отвърна мисис Уоруик, — но не съм била сляпа за недостатъците му, повечето от които се дължаха на злополуката, която го направи инвалид. Той беше горд човек, обичаше да живее на открито и да води живот на инвалид за него беше унизително. Нека просто кажем, че от това не стана по-добър.
— Да, разбирам — отбеляза инспекторът. — Бихте ли казали, че семейният му живот бе щастлив?
— Нямам никаква представа — отвърна мисис Уоруик, като с тона си съвсем ясно показа, че не желае да разговаря на тази тема. — Има ли още нещо, което искате да знаете, инспекторе? — попита тя.
— Не, благодаря ви, мисис Уоруик — отговори инспектор Томас. — Но сега бих желал да поговоря с мис Бенет, ако е възможно.
Мисис Уоруик се изправи и сержант Кадуолъдър отиде да й отвори вратата.
— Да, разбира се — каза тя. — Мис Бенет. Наричаме я Бени. Тя е човекът, който най-добре може да ви помогне. Много е способна и практична.
— Отдавна ли работи за вас? — попита инспекторът.
— Да, от много отдавна. Грижеше се за Жан, докато беше малък, а преди това ми помагаше и с Ричард. О, да, грижеше се за всички ни. Много всеотдаен човек е Бени. — Тя кимна в знак на благодарност към сержанта, който стоеше до вратата и излезе от стаята.
Глава осма
Сержант Кадуолъдър затвори вратата облегна се на нея и погледна инспектора.
— Значи Ричард Уоруик бил пияница, а? — отбеляза той. — Знаете ли, че и преди съм чувал такива неща за него. Както и за всичките тези пистолети, въздушни пушки и карабини. Ако питате мен, май му е хлопала дъската.
— Възможно е — отвърна лаконично инспектор Томас.
Телефонът иззвъня. Инспекторът зачака сержанта да вдигне слушалката и многозначително го погледна, но Кадуолъдър, забил нос в записките си, отиде бавно до креслото и седна, очевидно глух за телефонния звън. След като почака малко, инспекторът разбра, че мислите на сержанта бяха на друго място, заети несъмнено с някое ново стихотворение. Той въздъхна, прекоси стаята, отиде до бюрото и вдигна слушалката:
— Ало — каза той. — Да, на телефона… Старкуедър, идвал е, така ли? Взели сте му отпечатъците?… Добре… да, ами помолете го да почака… да, връщам се след около половин час… да, искам да му задам няколко въпроса… Добре, дочуване.
Малко преди да свърши разговорът, мис Бенет беше влязла в стаята и беше застанала до вратата. Сержант Кадуолъдър я забеляза скочи от креслото и застана прав зад него.
— Да? — каза въпросително мис Бенет, обръщайки се към инспектора. — Искали сте да ми зададете няколко въпроса? Много работа ме чака тази сутрин.
— Да, мис Бенет — отговори инспекторът. — Искам да чуя вашата версия за катастрофата в Норфък, при която е загинало онова дете!
— Детето на Макгрегър?
— Да, детето на Макгрегър. Разбрах, че много бързо сте си спомнили името му снощи.
Мис Бенет се обърна, за да затвори вратата зад себе си.
— Така е — съгласи се тя. — Имам много добра памет за имена.
— А и несъмнено — продължи инспекторът — случката не може да не ви е впечатлила. Но вие самата не сте били в колата, нали?
Мис Бенет седна на канапето.
— Не, не бях — каза тя. — Само болничната сестра, която работеше по това време за мистър Уоруик. На име Уорбъртън.
— Бяхте ли на следствието? — попита инспекторът.