— Не — отвърна тя. — Но Ричард ни разказа, когато се прибра у дома. Сподели, че бащата на детето го заплашвал и казвал, че щял да си отмъсти. Ние, разбира се, не го взехме на сериозно.
Инспектор Томас се приближи до нея.
— Вие самата имате ли представа какво точно се е случило? — попита я той.
— Не разбирам за какво говорите.
Инспекторът изгледа продължително мис Бенет и после рече:
— Искам да кажа, смятате ли, че катастрофата е станала, защото мистър Уоруик е бил пиян?
Тя махна пренебрежително с ръка.
— О, предполагам, че майка му ви е казала това — изсумтя тя. — Е, не бива да вярвате на всичко, което ви казва. Тя е зле настроена към употребата на алкохол. Съпругът й — бащата на Ричард — пиеше.
— Значи смятате — продължи инспекторът, — че Ричард Уоруик е казал истината и че се е движел в границите на разрешената скорост, а също, че катастрофата не е можела да бъде избегната?
— Не виждам защо да не е говорил истината — настоя мис Бенет. — Сестра Уорбъртън потвърди показанията му.
— А на нея можеше ли да се разчита?
Мис Бенет прие това като критика, насочена срещу нейната професия, затова сухо се възпротиви:
— Смея да се надявам. В края на краищата, не бива да се смята, че хората се занимават само с лъжи — поне не за такива неща. Нали?
Сержант Кадуолъдър, който до този момент следеше разпита, сега рязко се намеси:
— Как ли пък не! — извика той. — Като го слуша човек как говорят, ще си помисли, че той не само се е движел в рамките на разрешената скорост, но че и в същото време е давал на заден ход!
Раздразнен от прекъсването, инспекторът бавно се обърна към сержанта и го изгледа. Мис Бенет също погледна изненадано младия човек. Сержант Кадуолъдър смутено заби поглед в бележника си, а инспекторът се обърна отново към мис Бенет:
— Моето мнение е следното — започна той. — В онзи момент човекът е бил шокиран и е изпитвал силна скръб, затова, без да се замисли е сипел заплахи и се е заканвал да отмъсти на човека, убил детето му. Но след като е размислил и нещата са се изяснили, той навярно е осъзнал, че Ричард Уоруик не е виновен за катастрофата.
— О! — каза мис Бенет. — Разбирам какво искате да кажете.
Инспекторът бавно закрачи из стаята и продължи:
— Ако, от една страна, колата се е движела на зигзаг и с висока скорост… ако тя е била да речем, неконтролируема…
— Лора ли ви каза това? — прекъсна го мис Бенет.
Инспекторът се обърна към нея, изненадан от забележката й относно съпругата на убития.
— Какво ви кара да мислите, че тя ми го е казала? — попита той.
— Не знам — отвърна мис Бенет. — Просто си го помислих. — Смутена, тя погледна часовника си. — Това ли е всичко? — попита. — Много съм заета тази сутрин.
После отиде до вратата, отвори я и точно се накани да излезе, когато инспекторът каза:
— Сега бих искал да поговоря с младия Жан, ако е възможно.
Мис Бенет се обърна на прага.
— О, той днес е доста възбуден — отговори тя някак сопнато. — Много ще съм ви задължена, ако не говорите с него… така само ще объркате всичко. Едва го успокоих.
— Съжалявам, но се боя, че ще се наложи да му зададем няколко въпроса — настоя инспекторът.
Мис Бенет затвори рязко вратата и пак се върна в стаята.
— Защо просто не намерите този човек Макгрегър и не разпитате него? — предложи тя. — Не може да е отишъл далече.
— Ще го намерим, не се безпокойте — увери я инспекторът.
— Дано! — тросна се тя. — Ама че работа — отмъщение! Това не е никак християнско!
— Разбира се — съгласи се инспекторът и многозначително добави: — Особено след като катастрофата не е станала по вина на мистър Уоруик и не е могла да бъде избегната.
Мис Бенет остро го изгледа. Последва пауза, след което инспекторът повтори:
— Бих искал да говоря с Жан, ако обичате!
— Не зная дали ще го намеря — каза мис Бенет. — Може да е излязъл — добави тя и побърза да напусне стаята.
Инспекторът погледна сержант Кадуолъдър, кимна с глава към вратата и сержантът последва сестрата навън. В коридора мис Бенет смъмри Кадуолъдър:
— Не трябва да го тревожите! — каза тя после се върна в стаята. — Не бива да тревожите момчето! — нареди и на инспектора. — Той много лесно… се разстройва. Става неспокоен, нервен.
Инспекторът мълчаливо я наблюдава известно време и после попита: