— Буйства ли?
— Не, разбира се, че не. Той е много мило момче, много добро. Кротко. Исках просто да ви кажа, че може да го разстроите. А такива неща като убийство влияят зле върху детската психика. Защото той всъщност е именно това — просто едно дете.
Инспекторът седна на стола зад бюрото.
— Няма защо да се тревожите, мис Бенет, уверявам ви — каза й той. — Ние напълно оценяваме ситуацията.
Глава девета
Точно в този момент сержант Кадуолъдър въведе в стаята Жан, който се втурна към инспектора.
— Търсите ли ме? — извика възбудено той. Хванахте ли вече убиеца? Има ли кръв по дрехите му?
— Жан — предупреди го мис Бенет, — трябва да се държиш прилично! Отговаряй само на въпросите, които този джентълмен ще ти зададе.
Жан щастливо се обърна към мис Бенет и после пак погледна инспектора.
— О, да, добре — обеща той. — Но не мога ли и аз да задавам въпроси?
— Разбира се, че можеш — любезно го увери инспекторът.
Мис Бенет седна на канапето.
— Ще почакам, докато разговаряте с него — каза тя.
Инспекторът стана бързо, отиде до вратата и я отвори, за да я прикани да напусне стаята.
— Не, благодаря ви, мис Бенет — твърдо каза той. — Няма да имаме нужда от вас. А и вие май казахте, че тази сутрин сте доста заета.
— Предпочитам да остана — настоя тя.
— Съжалявам — каза рязко инспекторът. — Практиката ни е да разпитваме всеки поотделно.
Мис Бенет погледна инспектора, а после и сержант Кадуолъдър. Разбирайки, че е победена, тя гневно изсумтя и бързо се изнесе от стаята, а инспекторът затвори вратата след нея. Сержантът отиде в нишата и се приготви да води бележки, а инспекторът седна на канапето.
— Не ми се вярва — обърна се той добродушно към Жан — друг път да си имал работа с убийство, нали?
— Не, не, не съм — отговори нетърпеливо Жан. — Много е вълнуващо, нали? — Той коленичи върху табуретката. — Разполагате ли с някакви улики — отпечатъци, кървави петна или нещо такова?
— Май кръвта ти е много интересна — отбеляза инспекторът и дружелюбно му се усмихна.
— О, така е — отговори Жан тихо и стана сериозен. — Обичам кръвта. Има красив цвят, нали? Тя е хубава и яркочервена. — Той също седна на канапето и нервно се изсмя. — Ричард стреляше по разни животни, нали знаете, и после те пускаха кръв. Много е забавно, нали? Ричард все стреляше по животни, а този път е застрелял себе си. Не мислите ли, че е много забавно?
Докато отговаряше, гласът на инспектора беше тих, а тонът — доста сух:
— Навярно това има своята смешна страна. — Той направи пауза. — Разстроен ли си, че брат ти… искам да кажа, доведеният ти брат… е мъртъв?
— Разстроен ли? — Жан беше изненадан. — Задето Ричард е мъртъв? Не, защо пък да съм разстроен?
— Е, помислих си, че ти сигурно много си го обичал — предположи инспекторът.
— Много да съм го обичал?! — извика Жан, а в гласа му се долавяше неприкрито удивление. — Кого, Ричард? О, не, никой не може да обича Ричард!
— Сигурно жена му все пак го е обичала — настоя инспекторът.
На лицето на Жан се изписа изненада.
— Лора? — извика той. — Не, не мисля така. Тя винаги беше на моя страна.
— На твоя страна? — попита инспекторът. — Какво точно означава това?
Внезапно Жан придоби ужасен вид.
— Да, да — почти извика той бързо. — Когато Ричард искаше да ме изпрати.
— Къде да те изпрати? — насърчи го инспекторът кротко.
— На едно от онези места — обясни младежът. — Нали знаете, пращат ви там, после ви заключват и не можете да излезете. Той казваше, че Лора сигурно щяла понякога да идва да ме вижда.
Жан леко потръпна, после стана, обърна гръб на инспектора и погледна сержант Кадуолъдър.
— Не искам да ме заключват — продължи той, а гласът му трепереше. — Не бих го понесъл!
Той отиде до френския прозорец и остана загледан към терасата.
— Винаги съм обичал да е отворено — извика им той. — Обичам моят прозорец да е отворен, и вратата също, за да съм сигурен, че винаги мога да изляза.
Той се върна обратно в стаята.
— Сега обаче никой вече не може да ме заключи, нали?
— Да, момко — успокои го инспекторът. Така мисля.
— Не и сега, когато Ричард е мъртъв — добави Жан и за миг придоби самодоволен вид.
Инспекторът стана и заобиколи канапето.
— Значи Ричард е искал да те затвори? — попита той.