— Лора казва, че той говорел така само за да ме дразни — рече Жан. — Тя казва, че това били само приказки и че всичко е наред и също, че докато е тук, ще гледа никога да не ме затворят. — Той приседна на една от облегалките на канапето и продължи да говори в нервна възбуда: — Обичам Лора. Обичам Лора ужасно много. Чудесно е, когато сме заедно, да знаете. Търсим пеперуди и птичи яйца и играем на разни игри. На сантасе. Знаете ли я? Много е хитра. Също и на „Черен Петър“. О, страшно е забавно да правим разни неща с Лора!
Инспекторът отиде при него и се подпря на другата облегалка. Гласът му звучеше приятелски, когато попита:
— Не вярвам да си спомняш нещо от онази злополука, дето е станала, докато сте живеели в Норфък, нали? Когато е било прегазено онова момченце.
— А, да, спомням си — жизнерадостно отговори Жан. — Ричард отиде на следствие.
— Да, точно така. Какво друго си спомняш? — подкани го инспекторът.
— Него ден имахме сьомга за обяд — каза веднага Жан. — Ричард и Уорби се върнаха заедно. Уорби беше малко нервна, а Ричард — весел.
— Уорби ли? — почуди се инспекторът. — Сестра Уорбъртън?
— Да, Уорби. Тя не ми беше симпатична. Ала Ричард явно беше много доволен от нея и постоянно повтаряше: „Страшно шоу им спретна, Уорби!“
Внезапно вратата се отвори и на прага се появи Лора Уоруик. Сержант Кадуолъдър отиде при нея, а Жан извика:
Здрасти, Лора!
— Да не ви прекъснах? — попита Лора инспектора.
— Не, разбира се, че не, мисис Уоруик — отговори той. — Моля ви, седнете!
Лора влезе в стаята и сержантът затвори вратата след нея.
— Дали Жан…? — започна тя и после спря.
— Точно го питах — обясни инспектора — спомня ли си нещо за инцидента с онова момче в Норфък. Момчето на Макгрегър.
Лора приседна на ръба на канапето.
— Спомняш ли си, Жан? — запита го тя.
— Разбира се, че си спомням — отговори нетърпеливо младежът. — Всичко помня. И той се обърна към инспектора и рече: — Нали ви казах?
Инспекторът не му отговори направо. Вместо това той бавно отиде до канапето и, обръщайки се към Лора Уоруик, попита:
— Какво знаете за онази катастрофа, мисис Уоруик? Обсъждахте ли я по време на обяда него ден, след като съпругът ви се е върнал от следствието?
— Не помня — веднага отговори Лора.
Жан стана бързо и отиде при нея.
— О, да, помниш, Лора, сигурен съм — подсети я той. — Не се ли сещаш — дето Ричард каза, че било без значение, задето на света имало един пикльо по-малко?
Лора стана права.
— Моля ви… — обърна се тя към инспектора.
— Всичко е наред, мисис Уоруик — любезно я успокои инспектор Томас. — За нас важно, видите ли, да разберем истината за тази катастрофа. В края на краищата, тя може да се окаже евентуален мотив за случилото снощи тук.
— О, да — въздъхна тя. — Зная, зная.
— Според вашата свекърва — продължи инспекторът — съпругът ви прекалил с пиенето него ден.
— Нищо чудно — призна Лора. — Това… това не ме изненадва.
Инспекторът седна в единия край на канапето.
— Вие всъщност познавахте ли този Макгрегър, виждали ли сте го изобщо? — попита я той.
— Не — каза Лора. — Не, аз не отидох на следствието.
— Той, изглежда, бил обладан от силно желание за отмъщение — отбеляза инспекторът.
Лора тъжно се усмихна.
— Мисля, че това навярно е повлияло на разсъдъка му — съгласи се тя.
Жан, който ставаше все по-възбуден и по-възбуден, отиде при тях.
— Ако аз имах враг — извика войнствено той, — щях да постъпя така: ще почакам известно време и сетне ще се промъкна в тъмното с моя пистолет. И после… — Той се престори, че стреля срещу креслото с въображаем пистолет. — Па, па, па!
— Тихо, Жан! — остро му нареди Лора.
Жан мигом се разтревожи.
— Сърдиш ли ми се, Лора? — попита я той по детски.
— Не, миличък — успокои го тя. — Не ти се сърдя. Но гледай да не се вълнуваш толкова!
— Не се вълнувам — каза натъртено Жан.
Глава десета
Докато пресичаше преддверието, мис Бенет спря, за да направи път на Старкуедър.
— Добро утро, мис Бенет — поздрави я Старкуедър. — Дойдох, за да се срещна с инспектор Томас.
Мис Бенет кимна.
— Добро утро… о, добро утро, господин полицай. И двамата са в кабинета… не зная какво правят.
— Добро утро, мадам — отговори полицаят. — Донесох тези неща за инспектора. Навярно сержант Кадуолъдър ще може да ги вземе.