— Хайде, бъди добър с Бени! — предупреди го Лора и го изправи на крака. — Тя си има толкова тревоги и неприятности покрай цялата тази работа! — После го поведе към коридора и нежно продължи: — Трябва да помогнеш на Бени, Жан, защото сега ти си мъжът в семейството!
Жан отвори вратата, после премести погледа си от Лора към Джулиън.
— Добре, добре — обеща той с усмивка. — Ще помагам!
После излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си и пътьом извика:
— Бени!
Лора се обърна към Джулиън Фарър, който беше станал от креслото и сега отиде при нея.
— Нямах представа, че знае за нас — възкликна тя.
— Това е проблемът с хора като Жан — отвърна троснато Фарър. Никога не си сигурен какво точно знаят. Той много… много лесно се изплъзва от контрол, нали?
— Да, много бързо се пали — призна Лора. — Но сега, след като Ричард вече не е тук, за да го дразни, той ще се успокои. Ще стане по-нормален. Сигурна съм.
Джулиън Фарър изглежда се усъмни в това.
— Е, нищо не знам по този въпрос — започва той, но сетне млъкна, тъй като Старкуедър внезапно се появи в рамката на френския прозорец и извика:
— Здравейте… добър вечер!
Той изглеждаше много доволен.
— О… ъ-ъ-ъ… добър вечер — колебливо отвърна Фарър.
— Как вървят работите? Весело и жизнерадостно? — попита Старкуедър, поглеждайки ту към единия, ту към другия. После изведнъж се ухили. — Разбирам — рече той, — третият е излишен. — Той влезе в стаята. — Не трябваше да идвам по този начин. Един джентълмен би дошъл на входната врата и би позвънил, нали така? Но аз, видите ли, не съм джентълмен.
— О, моля… — започна Лора, но Старкуедър я прекъсна:
— Всъщност — поясни той, — тук съм по две причини. Първо, за да се сбогувам. Нещата около мен се изясниха. Светкавичната телеграма от Абадан потвърди колко честен и почтен човек съм аз. Затова съм свободен да си вървя.
— Съжалявам, че си отивате… толкова скоро — каза Лора с искрено съжаление.
— Много мило от ваша страна — отговори Старкуедър с горчивина в гласа. — Като вземе предвид как грубо нахълтах в семейното ви убийство. — Той я погледна за момент после отиде до стола на бюрото. — Влязох оттук обаче поради още една причина — продължи той след това. — Полицаите ме докараха с тяхната кола. И въпреки че не бяха много разговорливи, по мое мнение се е случило нещо!
Лора ахна изненадано:
— Значи полицаите са се върнали!
— Да — потвърди категорично Старкуедър.
— Но аз мислех, че всичко приключи тази сутрин — каза Лора.
Старкуедър лукаво я погледна.
— Точно затова казвам, че нещо става! — възкликна той.
Откъм коридора отвън се разнесоха гласове. Лора и Джулиън Фарър се дръпнаха едновременно от вратата, която се отвори и в стаята влезе майката на Ричард Уоруик. Тя излъчваше спокойствие и увереност, макар пак да се движеше с помощта на бастунче.
— Бени! — извика през рамо мисис Уоруик, а после се обърна към Лора: — О, ето къде си била, Лора! Търсихме те.
Джулиън Фарър отиде при мисис Уоруик и й помогна да седне в креслото.
— Колко мило от твоя страна, че пак си у нас, Джулиън — възкликна старата дама, — когато всички знаем колко си зает!
— Трябваше да дойда по-рано, мисис Уоруик — каза й Фарър, докато я настаняваше в креслото, — но днес денят беше особено натоварен. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да помогна.
Той млъкна, защото в стаята влезе мис Бенет, последвана от инспектор Томас. С куфарче в ръка инспекторът отиде да заеме централно място в стаята. Старкуедър седна на стола зад бюрото и запали цигара, а в това време влязоха сержант Кадуолъдър и Ейнджъл, който затвори вратата и застана с гръб към нея.
— Не мога да намеря младия мистър Уоруик, сър — докладва сержантът и отиде до френския прозорец.
— Той е някъде навън. Отиде да се поразходи — рече мис Бенет.
— Няма значение — каза инспекторът.
За момент настъпи тишина, докато той оглеждаше присъстващите в стаята. Изглеждаше променен, защото сега у него се забелязваше някаква строгост, която липсваше преди.
След като го изчака миг-два да започне, мисис Уоруик студено запита:
— Да разбирам ли, че имате още въпроси към нас, инспектор Томас?
— Да, мисис Уоруик — отвърна той. — Боя се, че е така.
Гласът й прозвуча много уморено, когато запита: