На лицето на мисис Уоруик се изписа раздразнение.
— Нямам това предвид — рече тя и отново хвърли бързо поглед към вратата, след което продължи: — Джулиън Фарър не е застрелял сина ми.
Старкуедър стана от облегалката.
— Откъде можете да знаете? — попита той.
— Зная — гласеше отговорът на мисис Уоруик. Тя спокойно го погледна. — Ще кажа на вас — един непознат, — нещо, което никой в моето семейство не знае — заяви спокойно тя. — А то е, че на мен не ми остава много да живея.
— Съжалявам — започна Старкуедър, но мисис Уоруик вдигна ръка, за да го спре.
— Не ви го казвам, защото търся съчувствие — отбеляза тя. — Казвам го, за да поясня нещо, което иначе е трудно за обяснение. Има случаи, в които човек решава да постъпи така, както не би постъпил, ако имаше пред себе си много години живот.
— Като например? — тихо попита Старкуедър.
Мисис Уоруик го погледна твърдо и рече:
— Първо, трябва да ви кажа още нещо, мистър Старкуедър. Трябва да ви кажа нещо за моя син. — Тя отиде до канапето и седна. — Обичах сина си страшно много. Като дете, а после и като юноша, той имаше прекрасни качества. Беше смел, находчив, късметлия, жизнерадостен, весел събеседник. — Тя замълча, унесена в спомени. След малко продължи: — Трябва да призная, че, в противовес на тези свои качества, той имаше и недостатъци. Не понасяше да бъде контролиран, беше невъздържан. У него се забелязваше някаква жестокост и пагубна арогантност. Докато беше на върха, всичко беше наред. Но не притежаваше необходимите качества, нужни на човек, за да се справи в случай, че го връхлети нещастие и от този момент нататък видях как започна бавно да затъва.
Старкуедър тихо седна на табуретката с лице към нея.
— Ако кажа, че той се беше превърнал в чудовище — продължи майката на Ричард Уоруик, — ще прозвучи пресилено. И все пак, в известен смисъл той вече беше чудовище — притежаваше чудовищен егоизъм, гордост и жестокост. Понеже сам беше пострадал, имаше неутолимото желание да наранява и околните — в гласа й се прокрадна студенина. — И така, околните започнаха да страдат заради него. Разбирате ли ме?
— Мисля, че да… — прошепна тихо Старкуедър.
Тонът на мисис Уоруик отново се смекчи, когато тя продължи:
— Аз много обичам снаха си. Тя е смела сърдечна и издръжлива в изпитанията. Ричард й завъртя главата, но не съм сигурна дали тя в действителност го заобича истински. Ще ви кажа обаче и друго — тя стори всичко, което може да се желае от една съпруга, за да направи поносими болестта и недъгавостта на Ричард. — Мисис Уоруик се замисли за момент, а в гласа й се прокрадна тъга, когато продължи: — Той обаче не пожела помощта й. Отхвърли я. Мисля, че понякога я мразеше и ако човек се замисли, навярно това е било съвсем естествено. Затова, когато ви кажа, че неизбежното се случи, мисля, че ще ме разберете правилно. Лора се влюби в друг мъж, който също я заобича.
Старкуедър погледна замислено мисис Уоруик.
— Защо ми казвате това? — попита той.
— Защото сте непознат — отговори твърдо тя. — Всичките тези приказки за любов, омраза и страдание са ви чужди, затова можете да ги изслушате, без да влагате емоции.
— Възможно е.
Мисис Уоруик като че ли не го чу и продължи:
— И ето че дойде моментът — рече тя, — в който на всички ни се струваше, че само едно нещо може да разреши тези затруднения. Смъртта на Ричард.
Старкуедър продължи да изучава лицето и.
— И така — прошепна той, — за удобство на всички Ричард умря.
— Да — отговори мисис Уоруик. Настъпи тишина. После Старкуедър стана, заобиколи табуретката и отиде до масата, за да изгаси цигарата си.
— Простете за прямотата, мисис Уоруик — рече той, — но да не би да правите самопризнания?
Глава седемнадесета
Мисис Уоруик помълча известно време, после каза рязко:
— Ще ви задам един въпрос, мистър Старкуедър. Бихте ли оправдали човек, който, давайки живот, може да смята, че има правото и да го отнеме?
Старкуедър закрачи из стаята, докато размисляше над казаното. Накрая призна:
— Е, да, знае се, че понякога има майки, които убиват децата си. Но причините за това обикновено са користни — застраховка… или имат вече едно-две деца и не им се ще да се главоболят с повече. — Изведнъж той се обърна, за да я погледне в очите, след което попита бързо: — Имате ли финансова изгода от смъртта на Ричард?