Тя също стана бързо, отиде до прозореца и настоятелно извика:
— Жан! Жан! Дай ми този пистолет!
Жан обаче беше прекалено бърз за нея.
Той побягна, смеейки се и извика:
— Ела и си го вземи! — и продължи да тича.
Мис Бенет тръгна след него, като викаше силно: „Жан! Жан!“
Старкуедър излезе и погледна навън към ливадата, опитвайки се да разбере какво става. После се обърна и тръгна към вратата, когато Лора неочаквано влезе в стаята.
— Къде е инспекторът? — попита тя.
Той равнодушно махна с ръка. Лора затвори вратата и отиде при него.
— Майкъл, трябва да ме изслушаш — примоли му се тя. — Джулиън не е убил Ричард.
— Така ли? — студено отвърна Старкуедър. — Той ти го каза, нали?
— Ти не ми вярваш, но е истина — отчаяно каза Лора.
— Искаш да кажеш, че ти приемаш това за истина — отбеляза той.
— Не, знам че е така — отговори Лора. — Знаеш ли, той си мисли, че аз съм убила Ричард.
Старкуедър се отдалечи от френския прозорец и се върна в стаята.
— Това не е никак чудно — каза й той със злобна усмивчица. — И аз така си помислих, нали?
Гласът й прозвуча още по-отчаяно, когато настоя:
— Той си мисли, че аз съм убила Ричард. Но не може да го понесе. Това го кара да се чувства… — Тя смутено спря и после продължи: — Сега чувствата му към мен са променени.
Старкуедър студено я погледна.
— А ти от своя страна — изтъкна той, — когато реши, че той го е убил, прие това, без да ти мигне окото. — Старкуедър се усмихна, леко омилостивен. — Жените са чудни създания! — промърмори той и седна върху една от страничните облегалки на канапето. — Кое принуди Фарър да разкрие този издайнически факт, че снощи е бил тук? Само не ми казвай, че това е било продиктувано от чистата и безкористна любов към истината.
— Заради Ейнджъл — отговори Лора. — Ейнджъл видял… или казва, че видял… Джулиън тук.
— Да — забеляза Старкуедър с горчив смях. — И на мен ми се стори, че ми намирисва на изнудване. Неприятно човече е този Ейнджъл!
— Казва, че видял Джулиън точно след… точно след изстрела — рече Лора. — О, толкова ме е страх! Кръгът започва да се затваря! Толкова ме е страх!
Старкуедър отиде при нея и я хвана за раменете.
— Не се бой — каза успокоително той. — Всичко ще се оправи.
Лора поклати глава.
— Няма да се оправи — извика тя.
— Ще се оправи, казвам ти — повтори той и леко я разтърси.
Лора го погледна учудено.
— Дали някога ще узнаем кой е застрелял Ричард? — попита тя.
Старкуедър я изгледа за миг, без нищо да продума, после отиде до френския прозорец и погледна към градината.
— Вашата мис Бенет — каза той — изглежда е сигурна, че знае всички отговори.
— Тя винаги е сигурна, че знае всички отговори — отвърна Лора. — Но понякога прави грешки.
Старкуедър изведнъж й направи знак да отиде при него, забелязал, изглежда, нещо навън. Тя се затича към него и пое протегнатата му ръка.
— Да, Лора — извика той развълнувано, като не отместваше поглед от градината. — Така си и помислих!
— Какво има? — попита тя.
— Шшт! — предупреди я той. Почти в същия миг мис Бенет влезе в стаята откъм преддверието.
— Мистър Старкуедър! — извика припряно тя. — Идете веднага в съседната стая… инспекторът вече е там. Бързо!
Старкуедър и Лора прекосиха живо кабинета и забързаха по коридора, затваряйки вратата след себе си. Веднага щом те излязоха, мис Бенет погледна навън към градината, където вече започваше да се здрачава.
— Хайде, влизай вече Жан, — извика му тя. — Престани повече да ме дразниш! Хайде влизай вътре!
Глава деветнадесета
Мис Бенет махна на Жан и после се върна в стаята, заставайки отстрани до френския прозорец. Изведнъж Жан се появи откъм терасата. На зачервеното му от триумф лице се беше изписало дяволито изражение. Той държеше пистолет.
— Жан, как, да му се не види, си се сдобил с това? — попита го мис Бенет.
Жан влезе в стаята.
— Мислиш се за много умна, нали, Бени? — рече той войнствено. — Много хитро, заключила си всички пушки на Ричард ей там! — Той кимна към преддверието. — Но аз намерих ключ, който да пасне на оръжейния шкаф и сега имам пистолет, също като Ричард. Вече имам много пушки и пистолети. И ще стрелям по животни. — Той вдигна пистолета и го насочи към мис Бенет, която трепна. — Внимавай, Бени — продължи той и се изкикоти. — Може и теб да гръмна!