Инспектор Томас се обърна към мис Бенет:
— Хайде, хайде, скъпа госпожо! — зауспокоява я той. — Не се вълнувайте толкова. Справихте се много добре.
Мис Бенет отвърна с пресекващ глас:
— Знаех през цялото време — каза тя на инспектора. — Аз, видите ли, знам най-добре от всички на какво е способен Жан. Съзнавах, че Ричард прекалено много го дразнеше и се досещах… знаех, че Жан започва да става опасен.
— Жан! — извика Лора, въздъхна печално и прошепна: — О, не! О, не! Не Жан! — После се отпусна на стола зад бюрото. — Не мога да повярвам — изохка тя.
Мисис Уоруик изгледа ядно мис Бенет:
— Как можа, Бени? — обвинително изрече тя — Как можа? Мислех, че поне ти ще бъдеш лоялна.
Мис Бенет отговори предизвикателно:
— Има моменти — каза тя на старата дама, — когато истината е по-важна от лоялността. Вие не разбрахте… никой от вас не разбра, че Жан започва да става опасен. Той е мило момче… приятно момче, но… — Тя не можа да продължи нататък, сломена от скръб.
Мисис Уоруик тъжно се запъти към креслото и седна, вперила поглед в празното пространство.
Инспекторът тихо довърши мисълта на мис Бенет:
— Но такива като него, когато навършат определена възраст, стават опасни, защото вече не разбират какво правят — отбеляза той. — Липсва мъжка ръка, липсва контрол. — Той отиде при мисис Уоруик. — Не бива да скърбите, мадам. Мога да се нагърбя с обещанието, че с него ще се отнасят с разбиране и човечност. Смятам, че случаят ще приключи много бързо, защото той не е отговорен за постъпките си. Ще бъде изпратен там, където за него ще се грижат добре. Знаете ли, скоро и без друго щеше да се стигне дотам.
Той се обърна и закрачи из стаята, като междувременно затвори вратата към преддверието, когато мина покрай нея.
— Да, да, зная, че сте прав — призна мисис Уоруик. Тя се обърна към мис Бенет и рече: — Съжалявам, Бени. Ти каза, че никой друг, освен теб не разбирал, че той става опасен. Това не е вярно. Аз знаех, но не намерих сили да предприема каквото и да било.
— Все някой трябваше да направи нещо! — отговори твърдо Бени.
Всички замълчаха, но докато чакаха сержант Кадуолъдър да се върне със задържания Жан, напрежението в стаята започна да расте.
Навън отново започваше да се спуска мъгла. Отстрани до пътя, на няколкостотин метра от къщата, до една висока стена, сержантът беше приклещил Жан в един ъгъл. Жан размахваше пистолета си и крещеше:
— Не се приближавай! Никой никъде няма да ме затваря! Ще те застрелям! Говоря сериозно! Не ме е страх от никого!
Сержантът спря на около пет-шест метра от него.
— Хайде, момко! — почна да го придумва той. — Никой няма да ти стори зло, но с пистолет шега не бива. Просто ми го дай и ела с мен в къщата. Можеш да си поговориш с твоите хора и те ще ти помогнат.
Той направи няколко крачки към Жан, но се спря, когато момчето изкрещя истерично:
— Не се шегувам! Ще те застрелям! Хич не ми дреме за някакъв полицай! Не ме е страх от теб!
— Разбира се, че не — отговори полицаят. Няма защо да се боиш от мен. Аз няма да ти сторя нищо лошо. Но се върни с мен в къщата. Хайде!
Той пристъпи отново напред, но изведнъж пистолетът подскочи и избълва два последователни изстрела. Първият куршум не уцели Кадуолъдър, но вторият го улучи в лявата ръка. Той извика от болка, но скочи към Жан, събори го на земята и се опита да му отнеме пистолета. Докато се боричкаха, пистолетът изведнъж гръмна отново. Жан изохка и се отпусна.
Ужасен, сержантът коленичи до него, гледайки го невярващо.
— Не, о, не! — прошепна той. — Бедното глупаче! Не, не бива да умираш! О, Господи, моля те…
Той провери пулса на Жан и после бавно поклати глава. Изправи се на крака, направи несигурно една-две крачки и едва тогава забеляза, че ръката му силно кърви. Увивайки я с носната си кърпа, той я вдигна във въздуха и се затича към къщата, като стенеше от болка.
Докато стигне до френския прозорец, вече залиташе.
— Сър! — извика той, когато инспекторът и останалите се втурнаха на терасата.
— Какво се е случило, по дяволите? — попита инспекторът.
Сержантът едва си поемаше дъх, когато отговори:
— Трябва да ви кажа нещо ужасно.
Старкуедър му помогна да влезе вътре, а той залитна към табуретката и се свлече върху нея.