— Стига, Лора, да не драматизираме нещата! — сопна се Старкуедър. Той отиде при нея. — Ричард беше убит, защото сам си го е търсел. Можел е да прояви елементарна любезност към момчето, нали? Не се терзай. Сега трябва да гледаш своето щастие. „И най-после те заживели щастливо“, както се казва в приказките.
— Щастлива? С Джулиън? — попита Лора с горчивина. — Съмнявам се! — намръщи се тя. — Знаеш ли, вече не е същото.
— Искаш да кажеш между Фарър и теб? — попита той.
— Да. Разбираш ли, когато реших, че Джулиън е убил Ричард, за мен нещата не се промениха. Обичах го, както и преди. — Лора млъкна, след това продължи: — Дори исках да кажа, че аз съм убила Ричард.
— Зная рече Старкуедър. — Страшно глупаво от твоя страна. Жените много обичат да се правят на мъченици!
— Но когато Джулиън реши, че аз съм го убила — продължи пламенно Лора, — той се промени. Промени се напълно към мен. О, искаше му се да постъпи благородно и да не ме обвинява. Но само толкова. — Тя обезсърчено подпря брадичката си с ръка. — Вече не изпитваше същите чувства.
Старкуедър поклати глава.
— Слушай, Лора — извика той. — Мъжете и жените реагират по различен начин. Всичко се свежда до следното — мъжете всъщност са по-уязвимият пол. Жените са по-твърди. Мъжете по-трудно могат да понесат едно убийство, докато при жените очевидно не е така. Истината е, че ако мъж убие заради някоя жена, това ще го издигне в нейните очи. При мъжете е различно.
Тя го погледна.
— Но при теб не стана така — отбеляза тя. — Когато реши, че аз съм убила Ричард, ти ми помогна.
— Това е друго — бързо отговори Старкуедър. Той изглеждаше леко стреснат. — Трябваше да ти помогна.
— Защо трябваше да ми помагаш? — попита Лора.
Старкуедър не отговори направо. После, след като помълча малко, тихо каза:
— Аз и сега искам да ти помогна.
— Не разбираш ли — започна Лора и се извърна настрана, — ние се върнахме там, откъдето започнахме. В известен смисъл аз съм тази, която уби Ричард, защото… защото бях толкова твърдоглава по отношение на Жан.
Старкуедър дръпна табуретката към себе си и седна до Лора.
— Това те мъчи всъщност, нали? — запита той. — Истината, че Жан е убиецът на Ричард. Но, знаеш ли, не е нужно това да е истината. Няма нужда да мислиш така, освен ако сама не искаш.
Лора напрегнато го изгледа.
— Как може да говориш така? — попита тя. — Аз чух… всички чухме… че той си призна… дори се похвали.
— О, да — потвърди Старкуедър. — Да, зная това. Но какво знаеш ти за силата на внушението? Вашата мис Бенет много умело подмами Жан и добре го обработи. А момчето, естествено, лесно се поддаваше на внушение. Както на повечето младежи, така и на него му харесваше да си мисли, че му стиска да… да извърши убийство, ако щеш. Вашата Бени му подаде въдицата и той я захапа. Застрелял Ричард, издълбал резката и ето ти герой! — Той направи пауза. — Но ти не знаеш… никой от нас всъщност не знае дали това, което той каза, е истина.
— Но той стреля по сержанта, за Бога! — възрази Лора.
— Е, добре, той беше потенциален убиец, така е — призна Старкуедър. — Много е вероятно той да е застрелял Ричард. Но не можеш да си сигурна в това. Може да е… — той се поколеба. — Може да е бил някой друг.
Лора го погледна невярващо.
— Но кой? — попита тя с недоумение.
Старкуедър се замисли за миг и после предположи:
— Навярно мис Бенет. В края на краищата, тя обича всички ви твърде много и може да е решила, че така ще е най-добре. Или пък мисис Уоруик — по същата причина. Или дори твоят приятел Джулиън. А после се преструва, че се съмнява в теб! Хитър ход, който те завари напълно неподготвена.
Лора се обърна.
— Не вярваш в това, което казваш — обвиня го тя. — Само се опитваш да ме утешиш.
Старкуедър съвсем загуби търпение.
— Скъпо момиче — възрази той, — всеки може да е застрелял Ричард. Дори Макгрегър.
— Макгрегър ли? — попита тя и впи поглед в него. — Но Макгрегър е мъртъв.
— Разбира се, че е мъртъв — отговори Старкуедър. — Така и трябва да бъде. — Той стана и се премести на канапето. — Слушай — продължи после, — мога да ти представя много убедително друг вариант, според който убиецът е Макгрегър. Да кажем, че е решил да убие Ричард, за да отмъсти за злополуката, при която е загинало неговото момченце. — Старкуедър седна на една от страничните облегалки на канапето. — Какво прави той? Ами първото нещо е да се отърве от собствената си личност. Няма да е трудно да организира всичко така, че от някоя отдалечена част на Аляска да свидетелстват, че е мъртъв. Ще струва малко пари и нечии лъжливи показания, разбира се, но това може да се уреди. После променя името си и си създава нова самоличност в някоя друга страна, захващайки се със съвсем друга работа.