Лора го изгледа втренчено за момент, после стана от бюрото и отиде да седне на креслото. Тя затвори очи, пое дълбоко дъх, после отвори очите си и отново го погледна.
Старкуедър продължи със своите разсъждения:
— Той следи отблизо какво става тук и когато узнава, че сте напуснали Норфък и сте се заселили в този край, подготвя своя план. Обръсва брадата си, боядисва косата си и, разбира се, прави всички останали промени. Сетне, в една мъглива нощ, идва тук. Сега нека допуснем, че се е случило така. — Той стана и отиде до френския прозорец. — Да речем, че Макгрегър се обръща към Ричард: „Аз имам пистолет, ти — също. Броя до три и стреляме едновременно. Дойдох да те накарам да платиш за смъртта на сина ми.“
Лора ужасена го изгледа.
— Знаеш ли — продължи Старкуедър, — не мисля, че съпругът ти е бил толкова честен играч, за какъвто сте го мислели. Имах едно наум, че може да стреля, преди да кажа „три“. Казвате, че бил дяволски добър стрелец, но този път не уцели и куршумът отиде някъде там. — Той излезе на терасата и махна неопределено с ръка. — В градината, където има и много други куршуми. Но Макгрегър не пропуска. Той стреля и убива. — Старкуедър се върна в стаята. — Той оставя своя пистолет до трупа и взима този на Ричард, излиза през френския прозорец, но скоро се връща отново.
— Връща се? — попита Лора. — Защо се връща?
Старкуедър я гледа известно време, преди да отговори. После, след като си пое дълбоко дъх, попита:
— Не можеш ли да се сетиш защо?
Лора го погледна с недоумение и поклати глава.
— Не, нямам представа — отговори тя. Той продължи да я наблюдава, без да сваля поглед от нея. След това заговори бавно и с усилие:
— Ами — започна той, — да допуснем, че Макгрегър е претърпял някаква злополука с автомобила си и не е могъл да избяга. Какво друго може да стори? Само едно — да се върне в къщата и да се престори, че открива трупа!
— Говориш така — възкликна Лора, — сякаш знаеш съвсем точно как е било.
Старкуедър не можеше повече да се сдържа:
— Разбира се, че знам — избухна пламенно той. — Не разбираш ли? Аз съм Макгрегър!
После се облегна на френския прозорец, като разтърси отчаяно глава.
Лора се изправи с невярващ поглед в очите. Тя пристъпи към него и протегна ръка, все още не успявайки напълно да схване значението на казаното.
— Ти… — прошепна тя. — Ти…
Старкуедър бавно се приближи до нея.
— Никога не съм искал нещата да се развият по този начин — каза той, а гласът му беше станал дрезгав от вълнение. — Искам да кажа… да попадна на теб и да разбера, че не си ми безразлична и че… О, Господи, всичко е загубено. Всичко е загубено!
Докато тя го гледаше като замаяна, Старкуедър взе ръката й в своята и целуна дланта й.
— Сбогом, Лора! — каза той с пресипнал глас, после бързо излезе през стъклените прозорци и се изгуби в мъглата.
Лора изтича след него на терасата и извика:
— Чакай… чакай! Върни се!
Мъглата продължаваше да се сгъстява и сирената откъм Бристол започна отново да издава своя протяжен вой.
— Върни се, Майкъл, върни се! — извика Лора, но отговор не последва. — Върни се, Майкъл! — повика го отново. — Моля те, върни се! Аз също не съм безразлична към теб.
Тя напрегнато се ослуша, но чу само, че някаква кола припали и потегли. Сирената за мъгла продължи да вие, а Лора се подпря на стъклото и избухна в неудържимо ридание.