Лора втренчено го погледна и рече само:
— Вие сте луд!
— Може и така да е — съгласи се Старкуедър.
Тя поклати недоумяващо глава и му каза:
— Не знаете какво вършите.
— Много добре зная какво върша — отвърна той. — Превръщам се в съучастник на престъпление.
— Но защо? — попита Лора. — Защо?
Преди да отговори, Старкуедър я загледа за момент. След това повтори:
— Да, защо наистина? — Той заговори бавно, като обмисляше всяка дума: — Навярно поради простата причина, че вие сте много привлекателна жена и не бих искал да си представя как влизате в затвора, където ще прекарате по-голямата част от живота си. За мен това е също толкова ужасно, колкото би било, ако ви обесят пред очите ми. А цялата ситуация е много неблагоприятна за вас. Съпругът ви е бил инвалид. Дори и да ви е предизвикал по някакъв начин, разполагаме единствено с вашата дума за това. А вие не сте особено склонна да кажете какво е станало. Следователно е малко вероятно съдебното жури да ви оправдае.
Лора го изгледа продължително, преди да проговори.
— Вие не ме познавате — каза тя. — Това, което ви наговорих, може да са куп лъжи.
— Може — съгласи се живо Старкуедър. — И аз навярно съм някакъв хапльо, но ви вярвам.
Лора извърна поглед, а после се отпусна на табуретката с гръб към него. За известно време настъпи мълчание. След това тя обърна към него очи, озарени от внезапно появила се надежда, погледна го въпросително, сетне кимна едва забележимо.
— Да — каза тя. — Мога да лъжа, ако се наложи.
— Добре — извика решително Старкуедър. — А сега говорете, говорете и то бързо!
Той отиде да изтръска пепелта от цигарата си в пепелника на масата до инвалидната количка.
— Първо, кой точно се намира в къщата? Кой живее тук?
След моментно колебание Лора започна да отговаря почти машинално:
— Майката на Ричард — каза тя. — Също и Бени… мис Бенет, но ние я наричаме Бени — тя е нещо смесено между икономка и секретарка — бивша медицинска сестра. Живее тук от години и е много предана на Ричард. Също и Ейнджъл, мисля, че вече го споменах. Той е мъжкият вариант на медсестра и е нещо като… като камериер, предполагам. По принцип той се грижи изцяло за Ричард.
— Живеят ли някакви прислужници в къщата?
— Няма такива, които да живеят тук. Само приходящи. — Тя направи пауза. — О, почти забравих — добави тя. — Жан, разбира се.
— Жан? — попита рязко Старкуедър. Кой е Жан?
Лора му хвърли смутен поглед, преди да отговори. После каза неохотно:
— Той е по-млад от Ричард и е негов доведен брат. Живее… живее заедно с нас.
Старкуедър се приближи до табуретката, на която тя все още седеше.
— Хайде, изяснете се — настоя той. — Какво криете от мен във връзка с Жан?
След миг колебание Лора заговори, макар в гласа й все още да се долавяше предпазливост:
— Жан е чудесен — каза тя. — Много мил и любвеобилен. Но… но не е съвсем като другите. Искам да кажа, че е… че е от тези, които наричат „бавноразвиващи се“.
— Разбирам — промърмори съчувствено Старкуедър. — Но вие го обичате, нали?
— Да — призна Лора. — Да… много го обичам. Затова… затова всъщност не можех да напусна Ричард и да си отида просто така. Заради Жан. Ако Ричард, видите ли, можеше да действа самостоятелно, щеше да изпрати Жан в приют. В приют за умствено изостанали.
Старкуедър бавно заобиколи инвалидната количка, гледайки замислено трупа на Ричард Уоруик. После прошепна:
— Разбирам. С това ли ви заплашваше той? Че ако го напуснете, ще изпрати момчето в приют?
— Да — отвърна Лора. — Ако… ако можех да бъда сигурна, че ще съм в състояние да изкарвам достатъчно пари, за да издържам Жан и себе си… но не знаех дали ще се справя. А и все пак Ричард беше, разбира се, законният настойник на момчето.
— Беше ли Ричард добър с него? — попита Старкуедър.
— Понякога — отговори тя.
— А обикновено?
— Той… той доста често споменаваше, че ще го прати в приют — каза Лора. — Казваше на Жан: „Там ще бъдат много добри с теб, момче. Ще се грижат за теб. А съм сигурен, че Лора ще идва да те вижда веднъж-дваж годишно“. Това разстройваше Жан извънредно много, ужасяваше го, той започваше да пелтечи, да му се моли, да настоява. При което Ричард се облягаше на стола си и започваше гръмко да се смее. Отмяташе назад глава и се смееше, смееше.