Сейнт Джеймс подслади силно чая си и отпи няколко глътки. Облегна се назад на възглавниците и зачака лекарството да подейства.
Котър отново се появи на вратата на банята.
— Да. Видях я.
— Малко се е променила, не мислите ли?
— Това трябваше да се очаква. Доста време отсъства.
Сейнт Джеймс доля чашата си. Наложи си да срещне погледа на Котър. Видя решителността, изписана по лицето му, и разбра, че ако каже още нещо, то ще бъде прието като явна покана за откровения, които не желаеше да чува.
Но Котър не се помръдна от вратата. Сейнт Джеймс най-сетне се примири.
— Какво има?
— Лорд Ашъртън и Деб. — Котър приглади назад рядката си коса. — Знаех, че Деб някои ден ще се отдаде на мъж, господин Сейнт Джеймс. Не съм напълно бос как стават тая работи днес. Но като знам какво изпитваше към… Е, предполагам, си мислех, че… За момент увереността на Котър се изпари. Той махна една прашинка от ръкава си. — Тревожа се за нея. Какво би искал мъж като лорд Ашъртън от Деб?
Да се ожени за нея, разбира се. Отговорът дойде като рефлекс, но Сейнт Джеймс не го изрече, макар ида знаеше, че така би могъл да даде на Котър така нужното му спокойствие. Вместо това му се прииска да изсипе куп предупреждения за характера на Линли. Колко забавно щеше да бъде да обрисува стария си приятел като Дориан Грей3. Но това желание го отврати, затова само се задоволи да каже:
— Вероятно не е това, което си мислиш.
Котър прокара пръст по дръжката на бравата, сякаш проверяваше дали не е прашна. Кимна, но по лицето му не личеше убеденост.
Сейнт Джеймс посегна към патериците и се изправи на крака. Тръгна през стаята, като се надяваше Котър да погледне на това като на приключване на разговора, но плановете му се объркаха.
— Деб си е намерила апартамент в Падингтън. Каза ли ви? Лорд Ашъртън ще издържа момичето ми, сякаш е някаква курва.
— Едва ли — отвърна Сейнт Джеймс, докато препасваше колана на халата, който му подаде Котър.
— Откъде има пари тогава? — попита Котър. — Кой ще плаща тоя наем, ако не той?
Сейнт Джеймс се отправи към банята. Водата шуртеше, а Котър в разгорещеността си явно бе забравил, че ваната се пълни бързо. Той затвори кранчетата и потърси начин да прекрати разговора.
— Щом мислиш така, поговори с нея, Котър. Тогава ще се успокоиш.
— Щом аз мисля така? Същото мислите и вие и няма начин да го отречете. Вижда ви се на лицето ясно като бял ден. — Котър поомекна. — Опитах се да поговоря с момичето, ама без полза. Снощи излезе с него, преди да успея да й кажа нещо. И тая сутрин замина.
— Вече? С Томи?
— Не. Тоя път сама. За Падингтън.
— Тогава отиди да я видиш. Поговори й. Може да се зарадва да остане за малко с теб насаме.
Котър го заобиколи и започна да нарежда принадлежностите за бръснене с ненужна грижливост. Сейнт Джеймс го гледаше нащрек и интуицията му казваше, че лошото тепърва предстои.
— Един хубав, здрав разговор. И аз тъй мисля. Ама не е за мен да говоря с момичето. Таткото е твърде близък. Разбирате какво искам да кажа.
Наистина разбираше.
— Едва ли предлагаш…
— Деб е привързана към вас. Винаги е било така.
Лицето на Котър издаваше предизвикателството. Не беше човек, който щеше да избегне емоционалния шантаж, стига да смяташе, че той ще го поведе в правилната за него — и Сейнт Джеймс — посока.
— Ще ми се да предупредите момичето. Само за това ви моля.
Да я предупреди? И как щеше да го изрази? Недей да си имаш работа с Томи, Дебора. Ако не ме послушаш, Бог ми е свидетел, че можеш да свършиш като негова съпруга. Това бе немислимо.
— Само един разговор — рече Котър. — Тя ви има доверие. Аз също.
Сейнт Джеймс потисна примирена въздишка. Пуста да останеше безпрекословната вярност на Котър през всичките години на болестта. По дяволите фактът, че му дължеше толкова много. Винаги идваше ден за отплата.
— Много добре — каза Саймън. — Може би днес ще успея да отделя малко време, ако имаш адреса й.
— Имам го — отвърна Котър. — И ще видите. Деб ще се зарадва на това, което й кажете.
„Точно така“, помисли си саркастично Сейнт Джеймс.
Сградата, в която се намираше апартаментът на Дебора, се наричаше „Апартаменти Шрюзбъри Корт“. Сейнт Джеймс я откри лесно в Съсекс Гардънс, притисната между две занемарени къщи, в които се даваха стаи под наем. Представляваше наскоро ремонтирана сграда от безупречен жълтеникав варовик с желязна ограда отпред. До входната й врата се стигаше по тясна циментова пътечка покрай приличния на пещера вход към допълнителните апартаменти под нивото на улицата.