След това порови в чантата си и извади ментов бонбон, разви го и го пъхна в устата си. Тръгнаха обратно към Скотланд Ярд.
— Успях да си взема почивен ден за петък — каза й Линли. — И за понеделник. Така че сме свободни да заминем за Корнуол. Аз съм свободен де. И ако нямаш някакви планове, бихме могли да… — Той спря и се запита защо се е захванал с такова словоизлияние.
— Корнуол ли, Томи? — Гласът на Дебора не прозвуча по-различно, но главата й беше обърната настрани и изражението й не се виждаше.
— Да. Корнуол. Хауенстоу. Мисля, че вече е време, а ти как смяташ? Знам, че си се върнала твърде скоро и може би малко избързвам, но все пак не съм те запознавал с майка си.
Дебора каза само:
— А, да.
— Идването ти в Корнуол ще даде възможност и на баща ти да се запознае с нея. А е време вече да го направят.
Тя се намръщи на протритите си обувки и не отговори.
— Деб, не можем да го избягваме вечно. Знам какво си мислиш. Те са като два полюса. Няма какво да си кажат. Само че не е така. Ще се спогодят. Повярвай ми!
— Той няма да иска, Томи.
— Вече помислих за това. И намерих начин да се справим. Помолих Саймън да дойде. Всъщност вече е уредено.
Не включи подробностите от кратката си среща със Сейнт Джеймс и лейди Хелън Клайд в „Риц“ — те на път за делова вечеря, а той към прием в Кларънс Хаус. Също така не спомена зле прикритата неохота на Сейнт Джеймс и бързото извинение на лейди Хелън. „Цял куп недовършена работа — каза му тя — и сигурно ще ни държи заети през всички почивни дни до края на месеца.“
Отклоняването на поканата бе направено твърде бързо, за да звучи достоверно. Припреният отказ на лейди Хелън, заедно със старанието й да не поглежда към Сейнт Джеймс, говореше на Линли колко важно е за тях да не отидат в Корнуол. Дори и да искаше да излъже себе си, не можеше да го направи пред лицето на тяхното държане. Знаеше какво означава то. Само че се нуждаеше от тях в Корнуол заради Котър. Едва когато спомена за притесненията на възрастния човек, успя да ги спечели за каузата. Защото Сейнт Джеймс никога нямаше да изпрати Котър сам в Хауенстоу, в жалкото положение на гост за уикенда. А Хелън никога нямаше да изостави Сейнт Джеймс в положение, което ясно си представяше като четири дни пълно нещастие. И Линли използва това. Увери себе си, че е само заради Котър и отказа да размишлява върху другите причини — още по-наложителни от удобството на Котър, — за да пристигне в Хауенстоу с една камара хора.
Дебора гледаше табелата със сребърни букви на Скотланд Ярд.
— И Саймън ли ще дойде? — попита тя.
— И Хелън. Сидни също.
Линли чакаше следващата й реакция. Когато не последва друго, освен едно съвсем леко кимване, реши, че вече са достатъчно близо до единствената тема, която избягваха от доста време насам. Тя лежеше между тях неизказана, като корен на потенциално съмнение, който трябваше да бъде изтръгнат веднъж завинаги.
— Видя ли се с него, Деб?
— Да.
Тя премести триножника в другата си ръка. Не каза нищо повече, оставяше всичко на него.
Линли бръкна в джоба си за цигарите и запалката. Запали, преди Дебора да успее да му направи забележка, и въздъхна под тежестта на товар, който не желаеше да определи.
— Искам да поговорим за това, Деб. Не, не се изразих съвсем точно, нали? Трябва да поговорим за това.
— Видях го през нощта, когато се прибрах у дома, Томи. Чакаше ме в лабораторията. С подарък за добре дошла. Увеличител. Искаше да го видя. На следващия следобед дойде в Падингтън. Поговорихме.
„Това е всичко“ остана неизказано.
Линли захвърли цигарата, ядосан на себе си. Запита се какво всъщност иска от Дебора, защо очаква от нея да му се отчита за връзката си с друг мъж, заемала целия й живот, и как, за бога, би могла да започне. Мразеше мисълта, която тровеше увереността му: гризящото убеждение, че завръщането й в Лондон има властта да омаловажи всяка дума и проява на любов между тях през последните няколко години. Може би зад най-обезпокоителното му чувство се криеше истинската причина, поради която бе твърдо решен да вземе Сейнт Джеймс в Корнуол — за да докаже на другия веднъж завинаги, че Дебора е негова. Тази мисъл бе достойна за презрение.