— Добре. След един час. Ако се погрижиш за всички… — Това бе по-скоро заповед, отколкото молба.
Дебора се изненада от хладния му тон. Тя погледна останалите, за да прецени реакциите им, но видя по лицата им само твърдото решение да не обръщат внимание на потока от недвусмислена враждебност, който изпълваше въздуха с напрежение. Лейди Хелъп оглеждаше една снимка на Уелския принц в сребърна рамка. Сейнт Джеймс се възхищаваше на капака на една ориенталска кутия за чай. Котър беше застанал на еркерния прозорец и гледаше навън към градината.
— Скъпа — каза й Линли, — ако ме извиниш за малко…
— Томи…
— Моля те, извини ме, Деб.
— Насам, скъпа моя — каза лейди Ашъртън и я докосна леко по ръката.
Но Дебора не желаеше да се помръдне. Лейди Хелън заговори:
— Кажи ми, че си определила за мен онази сладка зелена стая с изглед към градината, Дейз! Знаеш за коя става дума. За онази над оръжейната. От години копнея да прекарам поне една нощ в нея. Да спя с вълнуващия страх, че някой долу може да гръмне с пушка към тавана.
Тя хвана лейди Ашъртън за ръката. Двете се отправиха към вратата. На Дебора не й оставаше нищо друго, освен да ги последва, и го направи. Само че на вратата се обърна и погледна назад към Линли и брат му. Двамата се гледаха наежено, готови за битка.
Когато ги видя и внезапно осъзна колко малко знае за отношенията на Томи със семейството му, всяка нейна надежда за приятно прекарване на уикенда се стопи.
Линли затвори вратата на музикалната стая и видя, че Питър върви — с прекалено внимателни и точни крачки към прозореца. Той седна на мястото на перваза и намести по-удобно дългата си фигура върху зелената брокатена възглавничка. Стените бяха облепени с тапети на жълти хризантеми върху зелен фон и тази комбинация цветове, заедно със силната обедна светлина, караше Питър да изглежда още по-съсухрен, отколкото докато бяха в голямата зала. Той проследи с пръст един дефект на стъклото, като явно правеше всичко възможно напълно да пренебрегне присъствието на Томас.
— Какво правиш в Корнуол? Трябваше да бъдеш в Оксфорд. Уредихме ти преподавател за лятото. Разбрахме се да стоиш там.
Томи знаеше, че гласът му звучи студено и недружелюбно, но не можеше да направи нищо, за да го смекчи. Видът на брат му го беше потресъл. Питър приличаше на скелет. Очите му бяха жълтеникави, а кожата около ноздрите му разранена и покрита с коричка.
Питър сви кисело рамене:
— Просто дойдох на гости, за бога! Нямам намерение да оставам. Връщам се обратно. Така добре ли е?
— Какво правиш тук? И не ми ги пробутвай тия за слънцето през уикенда, защото не ми минават.
— Не ми пука какво ти минава! Но я само си помисли колко е непредвидено моето пристигане, Томи. Ако не се бях появил най-неочаквано тази сутрин, щях да пропусна тържествата. Или може би точно такова е било намерението ти? Искаше да ме държиш на разстояние? Още една скрита семейна тайна, за да не ги разбере твоята червенокоска наведнъж?
Томас прекоси стаята и издърпа брат си от нишата.
— Още веднъж те питам какво правиш тук, Питър!
Питър разтърси рамене и се освободи.
— Зарязах всичко! Това ли искаше да чуеш? Отказах се. Е?
— Да не си полудял? Къде живееш?
— Имам си квартира в Лондон. И не се притеснявай. Нямам намерение да те моля за пари. Имам си достатъчно. — Питър мина с едното рамо напред покрай брат си, отиде до старинното пиано и задрънка леко неблагозвучни, дразнещи стаката по клавишите.
— Това са глупости. — Томи се опита да говори разумно, но беше обезкуражен от значението зад думите на Питър. — И кое е това момиче? Откъде е дошла? Как се запозна с нея? Питър, та тя дори не е чистоплътна! Прилича на…
Питър се извърна рязко.
— Нито дума за нея! Тя е единственото свястно нещо, което ми се е случвало от години насам!
Това разкриваше най-лошото. Томас прекоси стаята.
— Пак си започнал да употребяваш наркотици. Мислех, че си чист, че си се оправил след лечението миналия януари. Но си се върнал към тях. Изобщо не си зарязвал Оксфорд, нали? Те са те изгонили. Така е, нали? Нали, Питър?
Питър не отговори. Томи стисна брадичката на брат си с палец и показалец и я обърна, така че лицето му застана на сантиметри от неговото.
— Сега на какво си? Да не би вече да опитваме хероин? Или все още сме предани на кокаина? Опитва ли да ги смесиш? Ами да ги пушиш? Или онова страхотно преживяване да си биеш венозно цялата тази помия?