— Не! — Нанси погледна отчаяно Линли. — Аз просто… Аз… — Тя поклати глава и по лицето й се изписа мъка.
Пенелин отиде с тежки стъпки до картата на имението.
— Виж какво е направил с теб! — рече тъжно той. След това се обърна към Линли: — Вижте какво е направил Мик Камбри с моето момиче!
Шеста глава
— Саймън и Хелън също ще дойдат с нас — съобщи Сидни.
Само секунди преди това беше изровила кораловочервена рокля от дрехите, разпръснати безредно из стаята й. По принцип цветът не й отиваше, но в този случай модата имаше последната дума. Сидни беше увита в креп от раменете до средата на прасците и приличаше на облак по залез-слънце.
Двете с Дебора се бяха отправили през градината към парка, където лейди Хелън и Сейнт Джеймс вървяха заедно под дърветата. Сидни извика към тях:
— Елате да гледате как Деб ще ме снима! На заливчето. Как се показвам наполовина от една продънена лодка. Като съблазнителна русалка. Ще дойдете ли?
Никой от двамата не отговори, докато Дебора и Сидни не стигнаха до тях. Тогава Сейнт Джеймс каза:
— Ако се съди по това как извика поканата, несъмнено искаш там да се събере цяла тълпа и всички да очакват да видят каква точно русалка имаш предвид.
Сидни се засмя.
— Точно така. Русалките не носят дрехи, нали? О, добре. Уф! Ревнуваш, че поне веднъж аз ще бъда обект на Деб, а не ти. Но както и да е — призна тя, като се завъртя сред ветреца. — Трябваше да я накарам да ми обещае, че няма да ти прави повече снимки. Не че се нуждае от повече, ако питат мен. Сигурно вече има хиляди в колекцията си. Същинска биография: „Саймън на стълбището“, „Саймън в градината“, „Саймън в лабораторията“…
— Не си спомням някой да ме е питал дали искам да позирам.
Сидни тръсна глава и тръгна начело през парка.
— Това е доста неубедително извинение. Вече си имал възможността да се обезсмъртиш, Саймън, така че днес недей да се мяркаш пред обектива и да отнемаш моята.
— Мисля, че ще успея да се сдържа — отговори сухо Сейнт Джеймс.
— Аз пък се страхувам, че не мога да обещая същото, скъпи мои — каза лейди Хелън. — Възнамерявам без всякакви скрупули да се състезавам със Сидни за предно място във всички снимки, които Дебора направи. Със сигурност имам бъдеще на манекенка, само трябва някой да ме открие на моравата пред Хауенстоу.
Отпред Сидни се засмя и закрачи на югоизток, по посока на морето. Под огромните дървета в парка, където въздухът беше натежал от плодородния мирис на хумус, успя да намери безброй източници на вдъхновение. Кацнала на масивен клон, съборен от зимна буря, тя беше дяволитата Ариел, освободена от плен. С букетче ралици в ръка стана Персефона, току-що спасена от Хадес. До дънера на едно дърво с венец от листа в косите беше Розалинда, мечтаеща за любовта на Орландо.
След като изследва всички пози от древността пред апарата на Дебора, Сидни изтича нататък, стигна до края на парка и изчезна през старата порта на грубата каменна стена. След малко ветрецът довя радостния й вик.
— Стигнала е до мелницата — каза лейди Хелън. — Ще отида при нея, да не би да падне във водата.
Без да дочака отговор и без дори да погледне другите двама, тя забърза напред. След секунди също излезе през портата и изчезна в парка.
Дебора се зарадва на възможността да остане насаме със Саймън. Имаха да си кажат много неща. Не беше го виждала от деня на скарването им и когато Томи я уведоми, че и той ще дойде с тях за тържеството през уикенда, тя веднага осъзна, че ще трябва да каже или направи нещо, с което да се извини.
Но сега, когато тази възможност й се удаде, Дебора откри, че е немислимо да каже каквото и да било, освен най-безлични коментари. Знаеше много добре, че в Падингтън е скъсала и последните си връзки със Саймън и че няма начин да върне назад думите, извършили хирургическия разрез между тях.
Продължиха в посоката, накъдето беше поела лейди Хелън. Вървяха бавно заради походката на Сейнт Джеймс. В проточилата се тишина, нарушавана само от безспирните крясъци на чайките, стъпките му звучаха ненормално високо. Дебора най-сетне заговори, за да прогони този звук от ушите си, като порови безцелно в миналото за някой общ спомен:
— Когато майка ми умря, ти отвори къщата в Челси.
Сейнт Джеймс я погледна любопитно.
— Това беше много отдавна.