Разходката им свърши на полянка с неправилна форма, която продължаваше до носа. Петдесетина крачки по-надолу, след стръмна пътечка, която лъкатушеше през шубраците и клоните, под жаркото слънце проблясваше заливчето на Хауенстоу, най-доброто място за прекарване на един летен следобед. От финия пясък на тесния плаж се издигаха видими вълни мараня. Варовикът и гранитът по ръба на водата задържаха локвите на прилива, населени с мънички ракообразни. Самата вода бе толкова бистра, че ако не бяха вълните, човек можеше да си помисли, че на повърхността й е поставено стъкло. Мястото не беше съвсем безопасно за сърфинг — имаше скалисто дъно и далечният излаз към морето бе пълен с рифове, — но прекрасно ставаше за слънчеви бани. Тримата души долу го използваха точно за тази цел.
Саша Нифърд, Питър Линли и Джъстин Брук седяха на скалите до самата вода. Брук беше без риза. Другите двама бяха голи. Кожата на Питър беше опъната върху гръден кош, по който не личеше да има нито сухожилия, нито тлъстина. Саша имаше повече маса, но тя висеше по нея безформена — особено гърдите й, които се люлееха отпуснато при всяко нейно движение.
— Разбира се, денят е чудесен за слънчеви бани — забеляза колебливо лейди Хелън.
Сейнт Джеймс погледна сестра си.
— Може би трябва да…
— Почакай — рече Сидни.
Докато гледаха, Брук подаде на Питър Линли малка кутийка, от която последният изтръска малко прах върху опакото на ръката си. Наведе се над него с такава страст, че даже от върха на скалата се виждаше как гръдният му кош се издува от старанието да вдиша всяка частица. Той облиза ръката си, посмука я и вдигна лице към небето, сякаш за да благодари на някакъв невидим бог. След това върна кутийката на Брук.
Когато видя това, Сидни избухна:
— Ти ми обеща! Проклет да си! Обеща ми!
— Сид! — Сейнт Джеймс сграбчи сестра си за ръката. Усети как слабичките мускули се напрягат от разлелия се по тялото й адреналин. — Сидни, недей!
— Не!
Сидни се отскубна от него, изрита обувките си и се заспуска по скалата, като се подхлъзваше в прахта, закачаше роклята си в скалите и през цялото време крещеше яростно проклятия към Брук.
— О, господи! — промълви Дебора. — Сидни!
Когато стигна до подножието на скалата. Сидни хукна през тясната ивица пясък. Тримата, излегнали се на слънце на скалата, я наблюдаваха зашеметено и изненадано. Тя се хвърли към Брук. Инерцията й го повали на пясъка. Сидни се стовари върху него и го заудря по лицето.
— Нали ми каза, че няма да го правиш повече! Лъжец! Проклет, гаден, мръсен лъжец! Дай ми това, Джъстин! Дай ми го! Веднага!
Сборичкаха се и тя бръкна с пръсти в очите му. Брук протегна нагоре ръце, за да се отбранява, и остави кокаина незащитен. Сидни го ухапа по китката и измъкна кутийката от ръката му.
След това се изправи на крака, отиде със залитане до водата, отвори капачката на кутийката и я метна — с уверената сила на мъжкарана — в морето. Брук изкрещя, сграбчи я през глезените и я събори на земята.
— Там ти е дрогата! — изкрещя тя. — Върви да я търсиш! Убий се! Удави се!
Над тях, на скалата, Питър и Саша се засмяха лениво. Джъстин се изправи, издърпа Сидни и започна да я влачи към водата. Тя го изподра по лицето и шията. Ноктите й оставяха по четири гневни кървави следи по кожата му.
— Ще им кажа! — кресна тя.
Брук се мъчеше да я удържи. Той я хвана за ръцете и ги изви злобно зад гърба й. Сидни нададе вик от болка. Джъстин се усмихна, застави я да коленичи, блъсна я напред, опря коляно на едното й рамо и потопи главата й под водата. Извади я едва когато тя започна да се гърчи от недостиг на въздух.
Сейнт Джеймс по-скоро почувства, отколкото видя лейди Хелън да се обръща към него. Цялото му тяло се беше вледенило.
— Саймън!
Името му никога не му бе звучало толкова ужасно. Долу Брук издърпа Сидни на крака. Сега обаче ръцете й бяха свободни и тя се хвърли безстрашно към него.
— Ще те… убия… — Сидни едва си поемаше дъх, но насочи един неуспешен удар към лицето му и се опита да го удари с коляно в слабините.
Той стисна в шепа късата й мокра коса, дръпна рязко главата й назад и я зашлеви. Този и следващите удари прокънтяха глухо горе на скалата. Сидни се хвърли към него, за да се защити, и успя да го сграбчи за гърлото. Пръстите й се впиха във възлестите му вени и се завъртяха. Брук успя да се освободи и я хвана за ръцете. Този път обаче Сидни реагира бързо и го ухапа по шията.