Котър стегна ръцете си.
— Помоли ме да ви предам извиненията му. Тоя следобед малко го боли главата. Нали знаете какво е.
— Не!
Котър премигна. Лейди Хелън го хвана за ръката и го дръпна в другия край на коридора, до редицата прозорци с изглед към задното дворче.
— Котър, моля те! Не му позволявай да прави това.
— Лейди Хелън, трябва да… — Котър направи пауза. Търпеливото му държане показваше, че възнамерява да я убеди. Но лейди Хелън не желаеше това.
— Знаеш какво се случи, нали?
Котър избегна да отговори, като извади носна кърпа от джоба си, издуха си носа и се загледа в камъните и фонтана долу на двора.
— Котър! — настоя лейди Хелън. — Знаеш ли какво се случи?
— Да. От Деб.
— Тогава знаеш, че не можем да му позволим да се измъчва повече.
— Но нарежданията му бяха…
— По дяволите нарежданията му! Хиляди пъти досега си ги пренебрегвал и си правил каквото си искаш, когато е за негово добро. А знаеш, че това сега е за негово добро. — Лейди Хелън направи пауза, за да измисли план, който да го устройва. — И така. Трябва да отидеш в дневната. Всички ще се срещнат там на шери. Не си ме виждал целия следобед, така че не си могъл да ме спреш да не се нахвърля върху господин Сейнт Джеймс и да не се погрижа за него както намеря за добре. Става ли?
Макар на устните на Котър да не се появи усмивка, той кимна одобрително:
— Става.
Лейди Хелън го наблюдава, докато изчезна към главното крило, после се обърна към вратата и влезе в стаята. Видя фигурата на Сейнт Джеймс на леглото, но той се размърда при затварянето на вратата, следователно не спеше.
— Саймън, скъпи — съобщи тя, — ако ми простиш ужасното използване на алитерации, тази вечер се налага да си повдигнем културното съзнание с едно приключение в Нанрънел. Бог ми е свидетел, че ще трябва да се подкрепим с по седем или осем силни шерита — може ли шерито да бъде силно, — ако искаме да оцелеем. Мисля, че Томи и Дебора са доста напреднали с пиенето, затова ще трябва да побързаш, ако искаш да наваксаме. Какво ще облечеш? — Докато говореше, тя прекоси стаята, отиде до прозорците и дръпна завесите. Подреди ги спретнато — повече, за да печели време, отколкото да се погрижи за добрия им вид — и когато вече не можеше да намери причина да се суети с тях, се обърна към леглото и откри, че Сейнт Джеймс я наблюдава. Изглеждаше развеселен.
— Колко си прозрачна, Хелън!
Тя въздъхна облекчено. Разбира се, нито за момент не бе предположила, че Сейнт Джеймс ще започне да се самосъжалява. По-скоро можеше да се намрази. Но сега видя, че май и това се е стопило след времето, прекарано с нея на скалата, докато Дебора отвеждаше Сидни в къщата.
— Дали Брук щеше да я убие, или само да я изнасили — попита тогава Сейнт Джеймс, — докато аз наблюдавах оттук като безполезен воайор? На сигурно място, без да се забърквам. Без да поемам никакъв риск, нали така? Целият ми живот изглежда такъв.
В думите му нямаше гняв, само унижение, което беше много, много по-лошо. Лейди Хелън му кресна:
— Никого не го е грижа за това! Никого, освен теб!
Казваше самата истина, но тя не можеше да направи нищо, за да смекчи факта, че собственото му непрощаващо отношение към това нанася траен белег върху крехката повърхност на самоуважението му.
— Какво има? — попита я той сега. — Турнир по мятане на стрелички в „Котвата и розата“?
— Не. Нещо по-добро. Със сигурност ужасно изпълнение на „Много шум за нищо“, поставено от селските актьори на сцената в началното училище. Всъщност тази вечер представлението е извънредно, по случай годежа на Томи. Или поне така, според Дейз, е казал проповедникът, когато е дошъл днес следобед на гости с безплатни билети в ръка.
— Това да не е същата трупа…
— Която постави „Колко е важно да бъдеш сериозен“ преди две лета? Скъпи Саймън, да. Съвсем същата.
— Господи! Как би могла тази продукция да достигне галантния поклон на Нанрънел към Оскар Уайлд? Преподобният господин Суини става все по-словоохотлив в ролята на Алджърнън с останки от сандвич с краставици, залепнали по небцето му. И то без да споменаваме кифличките.
— Тогава какво ще кажеш за господин Суини като Бенедикт?
— Само един глупак би могъл да приеме такова нещо.