И така графът живя още малко, чезна, страда и умря. Семейството го оплака. Околността го оплака. Всички — освен Родерик Тренъроу.
Девета глава
Нанси Камбри сложи последните халби в кашона за краткия им път надолу по хълма към „Котвата и розата“. Беше ужасно изморена. Тази вечер, за да дойде навреме в училището да зареди, не беше вечеряла, затова сега на всичкото отгоре се чувстваше и замаяна. Тя затвори капака на кашона и го завърза, облекчена, че работата за вечерта е свършена.
Наблизо нейната работодателка — страховитата госпожа Суон, броеше постъпленията за вечерта с обичайната страст, с която се отнасяше към всичко, свързано с пари. Устните й мърдаха беззвучно, докато броеше монетите и банкнотите и записваше цифри в оръфаната си счетоводна книга. След това кимна доволно. Павилионът беше донесъл добри приходи.
— Аз ще тръгвам тогава — каза Нанси след известно колебание.
Никога не можеше да знае каква реакция да очаква от госпожа Суон, която бе печално известна с резките промени в настроенията си. Никоя барманка не се беше задържала при нея повече от седем месеца. Нанси бе твърдо решена да бъде първата. „Парите са най-важни — шепнеше си тя, когато върху главата й се изсипваха гневните изблици на госпожа Суон. — Можеш да понесеш всичко, стига да ти плащат.“
— Чудесно, Нане — промърмори госпожа Суон и махна с ръка. — Върви тогава.
— Извинявам се за телефона.
Жената изсумтя и се почеса по главата с късия молив.
— Отсега нататък ще се обаждаш на татко си в свободното си време. Не в работното на кръчмата. И не за моя сметка.
— Да. Ще го направя. Ще запомня.
Най-важното беше да я усмири. Нанси се улови здраво за павилиона, за да не ядоса госпожа Суон и в същото време да прикрие отвращението си към нея.
— Аз се уча бързо, госпожо Суон. Ще видите. Никога не се налага да ми се повтаря.
Госпожа Суон вдигна рязко поглед. Очите й проблеснаха лукаво.
— Бързо ли ги учиш нещата от твоя мъж, момиче? Всякакви нови работи, предполагам. Така ли?
Нанси потърка едно петно на избелялата си розова блуза.
— Е, аз ще тръгвам — каза в отговор тя и се пъхна под тезгяха на павилиона.
Макар лампите още да бяха запалени, дворът беше пуст, ако не се смяташе компанията на Линли и актьорите от Нанрънел. Нанси ги наблюдаваше, застанали в предната част на театъра. Докато Сейнт Джеймс и лейди Хелън чакаха между празните места, Линли позираше със състава, а годеницата му правеше снимки. Всяко проблясване осветяваше едно или друго грейнало лице и запечатваше античните им пози на лентата. Линли понасяше всичко това с обичайната си благосклонност, като си бъбреше с пастора и съпругата му и се смееше на радостните забележки на лейди Хелън Клайд.
„Колко е лесен животът му“, помисли си Нанси.
— Не е по-различно, скъпа моя, да бъдеш един от тях. Само така изглежда.
Нанси се сепна от тези думи, от тяхната острота. Тя се извърна рязко и видя доктор Тренъроу, застанал в сянката на зида на училищния двор.
Нанси го беше избягвала цялата вечер и все гледаше да е по-далеч от погледа му, когато той идваше до павилиона да си вземе нещо за пиене. Сега обаче не можеше да го избегне, защото той пристъпи и излезе на светлината.
— Тревожила си се за къщичката — рече той. — Недей. Няма да ви изгоня на улицата. С Мик ще се разберем някак.
Въпреки тихото му обещание, Нанси усети как по гърба й избива пот. Това беше кошмарът, от който се страхуваше: да се изправи пред него, да се налага да разискват положението и да измисля извинения. И още по-лошо, само на десет крачки от тях госпожа Суон беше надигнала глава от кутията с парите и интересът й явно се беше събудил от споменаването на Мик.
— Ще имам парите — заекна Нанси. — Ще ги намеря. Със сигурност.
— Няма защо да се тревожиш, Нанси — рече Тренъроу още по-настоятелно. — И няма нужда да просиш помощ от лорд Ашъртън. Трябваше да поговориш с мен.
— Не. Нали разбирате…
Не можеше да му обясни, без да го засегне. Той нямаше да разбере защо е трябвало да отиде с шапка в ръка при Линли, а не при него. Нямаше да разбере, че заемът от Линли не носи товара на нежеланото благодеяние, защото той го даваше, без да съди, с приятелска загриженост. И никъде другаде в живота си Нанси не можеше да очаква такава помощ без придружаващия я коментар за провала на брака й. Дори сега усещаше как доктор Тренъроу преценява положението й. Дори и сега усещаше съжалението му.