— Ще отнеме само секунди, Томи — обясни той. — Мисля, че така ще е най-добре. Кой знае какви са тия от местния криминален отдел? И без това може да те помолят за помощ. Затова дай да направим предварително няколко снимки. След това можеш да им се обадиш. — После подвикна през рамо: — Би ли донесла апарата си, Дебора?
Тя тръгна напред.
— Разбира се. Ето…
— Дебора, остани си на мястото!
Обяснението звучеше достатъчно разумно в ушите на Сейнт Джеймс. Само че отговорът на Линли, изпълнен с тревога, не звучеше така.
— Но апаратът? — попита Дебора.
— Казах ти да останеш там!
Бяха стигнали до задънена улица. Дебора вдигна въпросително ръка и погледна първо Линли, после Сейнт Джеймс.
— Томи, има ли нещо…
Лейди Хелън я докосна леко по ръката, за да я спре, и отиде при двамата мъже.
— Какво се е случило? — попита тя.
Сейнт Джеймс отговори:
— Хелън, донеси ми апарата на Дебора. Мик Камбри е убит и искам да направя снимки на стаята, преди да се обадя на полицията.
Не каза нищо повече, докато не взе апарата. Дори и тогава го огледа основно, като изучаваше безмълвно механизма му. Знаеше, че мълчанието става все по-напрегнато и неприятно с всяка изминала минута. Каза си, че главната грижа на Линли е да не позволява на Дебора да види трупа или да го снима сама. Наистина бе сигурен, че това е било първоначалното намерение на приятеля му, когато й бе наредил да остане отвън. Беше разбрал погрешно молбата на Сейнт Джеймс към Дебора. Беше си помислил, че Саймън ще иска тя да направи снимките. Но това недоразумение се бе превърнало в спор. И независимо колко от него бе останало недоизказано, самият факт, че се е случило, натовари атмосферата с мрачни, неприятни елементи.
— Може би ще изчакаш отвън, докато свърша — каза Сейнт Джеймс на приятеля си и влезе в къщата.
Сейнт Джеймс направи снимки от всеки ъгъл, като си проправяше внимателно път около тялото, и спря едва когато му свърши лентата. След това излезе от дневната, притвори вратата зад гърба си и се върна навън при останалите. Към тях се беше присъединила малка група съседи, застанали тихо на известно разстояние от градинската порта, с наведени една към друга глави и замислено мърморещи гласове.
— Вкарайте Нанси вътре — каза Сейнт Джеймс.
Лейди Хелън я поведе през предната градинка и двете влязоха вътре. Поколеба се само за момент, преди да насочи Нанси към кухнята — продълговата стая със странен, наклонен таван и сив линолеум, износен на места. Накара я да седне на един стол до покритата с петна чамова маса, после коленичи до нея, огледа внимателно лицето й, посегна и хвана тънката й китка между пръстите си. — Накрая се намръщи и докосна бузата на Нанси с опакото на ръката си.
— Томи — рече лейди Хелън със забележително спокойствие, — позвъни на доктор Тренъроу. Мисля, че е изпаднала в шок. Той може да се справи с това, нали? — Измъкна бебето от скованите ръце на Нанси и го подаде на Дебора. — В хладилника трябва да има мляко. Би ли стоплила малко?
— Моли… — прошепна Нанси. — Гладна. Аз… нахраня.
— Да — каза нежно лейди Хелън. — Ще се погрижим за нея, скъпа.
В другата стая Линли говореше по телефона. След това направи още едно обаждане и говори дори още по-кратко, но по променения, официален тон личеше, че се обажда на полицията в Пензънс. След няколко минути се върна в кухнята с одеяло, което уви около раменете на Нанси — въпреки жегата.
— Чуваш ли ме? — попита я той.
Клепачите на Нанси трепнаха, но не показаха нищо друго, освен бялото на очите.
— Моли… нахраня…
— Моли е тук — каза Дебора, която тананикаше монотонно на бебето в другия край на кухнята. — Млякото се топли. Сигурно го обича топло, нали? Тя е хубаво бебе, Нанси. Не мога да си представя по-хубаво.
Това като че ли бяха правилните думи. Нанси се отпусна на стола. Сейнт Джеймс кимна с благодарност на Дебора и тръгна към вратата на дневната. Отвори я и застана на прага. Прекара няколко минути, като оглеждаше, мислеше и преценяваше обстановката. Накрая лейди Хелън отиде при него. Дори от вратата се виждаше какви са материалите, разпръснати по пода, бюрото и до краката на мебелите. Тетрадки, документи, страници от ръкописи, снимки. В дъното на съзнанието си Сейнт Джеймс чу думите на лейди Ашъртън за Мик Камбри. Само че естеството на престъплението не предполагаше извода, който иначе би си извадил от тези думи.
— Какво мислиш? — попита го лейди Хелън.