Харди и Джейн се бяха обичали в продължение на няколко години. Бяха имали много хубави моменти заедно, после заедно бяха преживели смъртта на сина си. Но след това Харди бе загубил вяра във всичко, а ако бракът се нуждаеше от нещо, то това бе вяра.
Така че се разведоха. После, след почти десетгодишна раздяла, се събраха отново за няколко месеца, достатъчно дълго, за да осъзнаят и двамата, че нов опит за брак не би потръгнал. Сега вече искаха различни неща от живота и макар още да се привличаха един друг, Харди бе решил, че няма да е на добро, ако бърка това с онова, което имаше с Франи.
Джейн звучеше както винаги — изискано и сдържано. Качества, наследени от баща й.
— Радвам се, че се обаждаш — каза тя. — Липсваше ми. Няма нищо лошо в това да ми липсваш мъничко, нали? Добре ли си? Всичко наред ли е?
Харди се разсмя.
— Добре съм, Джейн. Всичко цъфти около мен, но току-що се връщам от среща с баща ти. Виждала ли си го наскоро?
— Знам — отвърна тя. — За малко щях да ти се обадя заради това миналата седмица, но не знаех как ще го приемеш. Не исках да те карам да се чувстваш неловко.
— Можеш да ми се обаждаш, Джейн. Какво му е на Анди?
— Всъщност, не знам. Наистина съм малко разтревожена. Миналата седмица ме покани на вечеря у тях и беше толкова разсеян, толкова потиснат. По-бавно реагира. Мисля, че може би просто най-накрая годинките започват да му личат.
— Зад банката изобщо не реагира бавно. Само в кабинета, когато не е в съда.
— Реших, че може да е изкарал лек удар или нещо такова.
— Попита ли го?
Джейн се разсмя.
— Познаваш татко. Великият отрицател. Ровеше в чинията си, едва говореше, попитах го дали е добре и естествено: чувствал се отлично, никога не се бил чувствал по-добре. И после се напи.
— Анди да се напие?!
— Спомняш ли си, когато двамата с Моузес изядохте една диня, пълна с джин? Отговорът е: не, нищо не си спомняш.
— Спомням си махмурлука.
— Добре, но от тогава до последния път, когато видях татко, никога не бях виждала някой толкова пиян.
Харди подсвирна. Напиването с динята беше станало част от мита „Моузес и Харди“. Ако Анди Фаулър се бе напил толкова, значи наистина не приличаше на себе си. Нещо сериозно се беше объркало.
— Каза ли какво го притеснява?
— Не. Просто заяви, че заслужавал малко радост в живота си. Какво лошо имало един съдия да бъдел и човек? После започна да пие коняк, да си спомня за мама и за мен, когато съм била малка, и за това как решил да престане да се забавлява, когато стане адвокат и съдия, а сега животът му почти наближавал края си… Както и да е, съвсем се гипсира и аз го сложих да си легне — линията замлъкна за миг. — Радвам се, че и ти си забелязал. Че не съм си въобразила.
— Не, не си си въобразила. Както и да е, насреща съм, ако стане нещо. Просто искам да знаеш. Може би ще поиграя на скуош с него, ще го поразпитам малко.
Последва нова пауза.
— Благодаря, че се обади — каза тя. — Все още сме приятели, нали?
— Все още сме приятели. Винаги ще бъдем такива, Джейн.
След като затвориха, Харди извади преспапието от джоба си и го сложи на бюрото. Защо Анди му го беше дал просто така — по дяволите, дори не просто така, настоя да го вземе — нещо толкова красиво?
Е, стига толкова за Анди Фаулър, помисли си той. Време е да се залавя за работа. Пресегна се към новите папки с дела и ги придърпа пред себе си. Отвори първата — шофиране в нетрезво състояние, в случая се имаше предвид алкохол. Единайсето нарушение. Концентрация на алкохол в кръвта 0.9 промила, което до миналата година не беше наказуемо. Харди затвори папката, подравни малката купчинка по средата на бюрото си, сложи преспапието отгоре й и реши да отиде да обядва.
6
Арт Драйсдейл жонглираше с бейзболни топки в кантората си. В младежките си години беше играл няколко седмици като универсален играч за „Сан Франциско Джайънтс“ — завършекът на една петгодишна кариера в професионалния бейзбол, преди да се насочи към правото. Сега беше треньор на младежки бейзболен отбор към Полицейска атлетическа лига, а вечер играеше по малко в Б-лигата на мъжкия софтбол.
Той обичаше да жонглира. Щеше да го направи и със завързани очи, ако се наложеше. С това можеше да обезоръжи всеки, който го наблюдаваше, като Дизмъс Харди, например, застанал на прага в ранния следобед.
— Бая работа си ми стоварил — каза Харди. — Има дори един тип, който може и да е извършил нещо лошо, но не и незаконно.
Арт продължи да жонглира, без да гледа към топките.
— Незаконно означава лошо. Наръчник на прокурора, глава първа.