Така, че седяха и слушаха Хосе за това как „Елоиз“ била вече излязла, когато той дошъл сутринта в седем часа в неделя и как се била върнала на кея си на следващата сутрин. Харди имаше един-два въпроса. Искаше да се увери, че когато Хосе и Том са се качили на яхтата в сряда, нито един от тях не е бърникал по нея. Хосе му каза, че не се е качвал на „Елоиз“ и не е виждал никой друг да се приближава. И Том потвърди, че яхтклубът е бил почти празен целия ден — времето било ужасно и той изобщо не бил видял яхтата на Неш. Тя дори още не се била върнала до момента, когато си бил тръгнал.
Щом Пулиъс свърши с Том, Харди се изправи. Не искаше съдебните заседатели да се повлияят по някакъв начин в негов ущърб от едни неоспорени показания, дори и да изглеждаха маловажни.
— Г-н Уодъл — каза той, — проверихте ли „Елоиз“ в неделя, когато беше на кея си?
— Какво искате да кажете?
— Качихте ли се на борда да видите дали е заключена?
— Не, не съм.
— Кога за пръв път се качихте на „Елоиз“?
— С вас, в четвъртък вечерта.
— Спомням си. Вратата на кабината беше ли заключена, когато се качихте на борда?
— Не, сър.
— С други думи, всеки е могъл да се качи на „Елоиз“ в периода от неделя до четвъртък вечерта…
— Протестирам. Търси се заключение от свидетел.
— Приема се.
Харди замълча за миг. Нямаше нужда от това. Смяташе, че е дал ясно да се разбере какво е искал да каже и освободи свидетеля.
Той почти очакваше Пулиъс да направи нещо, за да пренасочи показанията, но тя остави Том да си иде. Можеше да си отдъхне — бе изчел всичко, което Том и Хосе бяха казали било на него, било на Глицки, и не беше открил нищо, което да изглежда така, сякаш може да му навреди. И се бе оказало, че няма. Това му вдъхна известна надежда.
Емет Търкъл беше сресал назад русолявия си перчем и се усмихваше на Пулиъс. Голям образ, с усмивка, разкриваща редки зъби — частният детектив от Ню Йорк имаше старомоден бруклински акцент. Явно бе прекарал много часове на мястото за свидетели. Също толкова явно, беше запленен от външния вид на прокурорката. Съдебните заседатели го бяха забелязали и това явно ги забавляваше.
Беше рано следобед и двамата с Пулиъс бяха обсъдили професионалните му взаимоотношения в миналото с обвиняемия, покривайки същите неща, както и на касетката.
Анди Фаулър го бе наел по телефона на двайсети февруари. Търкъл имал други работи да довършва, но успял да прескочи до Сан Франциско следващата сряда, двайсети февруари и се срещнали със съдията в някаква „луксозна пицария — хей, какво й слагате вие тук на тая пица!“
Трябвали му само няколко дни, каза Търкъл, за да открие защо Мей Шин била прекратила професионалните си взаимоотношения с Анди Фаулър. Когато Пулиъс го попита защо го е направила, той й отговори, защото си била намерила ново захарно татенце.
Харди бе протестирал и протестът му беше приет, но вредата бе нанесена.
Нищо от показанията на Търкъл, свързани с отношенията на Фаулър с Мей, усилията му да прикрие действията си и характера му като цяло, не поставяха обвиняемия в положителна светлина.
Харди поне знаеше какво предстоеше. Нищо от казаното от Търкъл през първите два часа не се различаваше особено от напечатания разпит на Питър Струлър отпреди няколко месеца. Никакви изненади, но и никаква полза.
Пулиъс представи страницата от втори март от настолния бележник на Фаулър, с изписано отгоре името на Оуен Неш и я отбеляза като веществено доказателство номер седем. Търкъл каза, че това било денят, в който уведомил Фаулър за резултатите от разследването си. Пулиъс го попита дали г-н Фаулър бил дал на г-н Търкъл по някакъв начин да разбере какво смята да прави с информацията.
— Не, не тогава — отвърна Търкъл.
— А някога изобщо?
— Не, всъщност не, просто се шегуваше, нали разбирате.
— Не, не разбирам. Ще повторя въпроса си — г-н Фаулър казвал ли ви е нещо за г-н Неш, след като сте му съобщили, че той е настоящият… любовник на г-ца Шин?
— Ами, да, разговаряхме отново някъде към април-май — обадих му се, просто за да поддържам контакт, нали знаете, и го попитах дали онзи Неш все още му създава проблеми, дали не иска да дойда и да му видя сметката, вместо него?
— Да му видите сметката ли?
— Да, нали знаете.
— Попитали сте г-н Фаулър дали не иска да убиете г-н Неш?
— Е, може и така да го изтълкувате, но…
— Можете ли да ни кажете какво точно ви отговори г-н Фаулър?
— Но нали ви разправям, че се шегувахме. Знаете как хората непрекъснато говорят такива работи.
— Няма значение, г-н Търкъл, ако обичате, кажете на съдебните заседатели, какво точно сте говорили.