Харди попита какво са направили.
— Човек би си помислил, че поне ще проверят по опис иззетите вещи, след като ще ги разменят за сътрудничеството й, за да са сигурни, че са й върнали всичко. Но явно някой от полицията е откраднал най-важното за нея. Така че дори и без моята намеса, тя изобщо нямаше намерение да им помага повече.
— Тя вече е дала показания, Анди. Прочетох ги в писмен вид тази сутрин.
Фаулър повдигна рамене.
— Няма да каже същите неща, когато свидетелства в съда…
— Ще лъжесвидетелства, за да ти помогне?
Фаулър отпи от чая си.
— Ще каже, че са я били заставили при разпита, което в интерес на истината е точно така и че под клетва просто не може да си спомни…
Харди облегна глава на дланта си.
— Господи, помогни ми.
— Какво са й откраднали? — Джейн държеше на подробностите.
— Любимото й палто — отвърна Фаулър, като лицето му се изопна… — Неш й го бил подарил. Каза, че било като произведение на изкуството, дълго, с шлейф. Бил й го донесъл от Япония. Забележителен дизайн, цветове…
Харди трябваше да се върне към деловата част.
— И какво ще каже, когато я призоват?
— Диз, успокой се, напълно разбираемо е. Помисли само. Те и без това знаят, че тя е враждебно настроен свидетел. Съди града, за Бога. Няма да настояват.
Харди изобщо не беше сигурен в това, но вече бе късно да се спори — стореното, сторено. Ако сценарият на Фаулър се изпълнеше — едно огромно „ако“, — вероятно щеше да помогне на каузата му. Но при какъв риск!
— Е, а сега какво? Ако ще започваш да се виждаш с нея отново, направи ми една услуга, изчакай поне докато свърши процеса.
— Дори не сме говорили за това.
— Как се държа с теб? — попита Харди.
Фаулър изглеждаше нещастен.
— Е, да ти кажа истината, не беше много сърдечно, но беше хубаво, че я видях, въпреки че изглежда старите чувства ги няма, откъм нейна страна. Сякаш цялата история я е сломила. Всичко, каза тя, се било объркало, така че нищо чудно, че били откраднали палтото й, били я излъгали… Остави ме с впечатлението, че… че смята, че да продължава да живее, е загуба на време. Цялата работа около показанията нямала особено значение, но ако съм смятал, че може да ми помогне, щяла да опита.
— Може би отново търси нещо — каза Джейн. — Може би, когато всичко свърши…
Съдията кимна.
— Предполагам, че и аз на това се надявам. Затова и закъснях — обясни той, като се извърна към Харди. — Просто не можех да я оставя така, толкова отчаяна. Аз… само си говорихме. Опитах се да я убедя, особено, след като има вероятност да успее да си получи парите, че има бъдеще.
Харди се пресегна през него и дръпна завесата, като даде знак за сметката.
— По-добре да се връщаме — предложи той.
Харди реши, че пред този следобед, прокопаването на канал изглеждаше като разходка в парка.
В подкрепа на теорията си за „осъзнатата вина“, Пулиъс призова поредица от свидетели — включително двама съдии от Върховния съд, няколко обществени дейци, председателя на градския съвет и собствения секретар на Фаулър — и всички те свидетелстваха, че Анди Фаулър им бил казал, след като процесът срещу Мей Шин бил прекратен, но преди да бъде възбудено делото срещу самия него, че за пръв път научил за Оуен Неш — освен дето бил чел за него из вестниците от време на време — след смъртта му. Беше казал на почти всички, че е нямал представа, че Неш се вижда с Мей Шин.
Единственият, който Харди сметна за удачно да подложи на кръстосан разпит, беше Пат Шийлдс, побелелият президент на „Олимпик Клъб“, който бе подхвърлил, че Анди Фаулър и Оуен Неш, като членове на клуба, може и да са се познавали.
Харди беше прошепнал на Фаулър:
— Моля те, кажи ми, че никога не си се срещал с Оуен Неш.
Фаулър каза, че не е и Харди, като се надяваше този път да не го е излъгал, се изправи.
— Г-н Шийлдс — започна той, — от колко време г-н Фаулър е член на „Олимпик Клъб“?
— Бих казал, от цяла вечност. Със сигурност по-отдавна от мен самия. Той е второ поколение член.
— А г-н Неш?
— Вербувахме го от години. Полека, разбира се, но… във всеки случай се присъедини преди около година.
— Значи е бил член на клуба колко време?
— Няколко месеца.
— Няколко месеца. Той е починал през юни, а се е присъединил кога — ноември или декември?
— Да, мисля, че там някъде.
— И всеки ден ли посещаваше клуба?
— Ами, помещаваме се на две места, както знаете, в центъра и игрището за голф, така че не бих могъл да говоря за двете. Но що се отнася до центъра, бих казал не, може би веднъж месечно.