Харди се изправи.
— Няма да е необходимо, ваша светлост. Няколко минути са достатъчни.
Това раздразни Чоморо.
— Добре, какво да бъде, г-н Харди? Искате ли прекъсване или не? — той се обърна към Глицки. — За какво става въпрос, сержант? Желаете ли да го споделите със съда?
Глицки явно се разкъсваше. Прието беше, че ченгетата не работят за защитата, дори и да имаха лични взаимоотношения, така както те двамата с Харди. Това беше по-силно от него. Той повдигна рамене към Харди, за да каже, че му е писнало. После се обърна към Чоморо и Пулиъс.
— И с прокурора и адвоката ли?
Съдията им махна да се приближат и те се скупчиха пред издигнатата банка. Глицки все още беше пребледнял.
— Това е неофициално, ваша светлост и моля да ме извините за прекъсването, но току-що се връщам от убийство.
— Да?
Глицки си пое въздух.
— Изглежда Мей Шин е мъртва.
— Господи! — от Харди.
Пулиъс беше като посечена.
— Какво?
— И разполагаме с двама съседи — независимо един от друг, — които следят вестниците и гледат телевизия. — Глицки се обърна към Харди. — И двамата твърдят, че са видели твоя човек там тази сутрин.
— Фаулър? — Пулиъс почти изкрещя.
Глицки се извърна към нея и кимна.
— Същият.
В този момент Питър Струлър отвори външната врата и почти тичешком се спусна по пътеката.
— Мисля, че това може би ще го направи официално — каза Глицки.
от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»
Мей Шин, която за кратко миналото лято беше главната заподозряна в убийството на Оуен Неш, бе намерена мъртва в апартамента си този следобед, явно жертва на самоубийство. Тялото беше открито от специалния следовател сержант Питър Струлър, който е имал среща с г-ца Шин, във връзка с показанията, които е дала вчера по делото за убийство срещу бившия съдия от Върховния съд Анди Фаулър.
Въпреки изглеждащото на пръв поглед самоубийство, говорители и от полицията и от областната прокуратура отказват да изключат убийството като евентуална причина за смъртта. След като стана ясно, че г-н Фаулър е посетил г-ца Шин в апартамента й тази сутрин, съдебните заседатели по делото му бяха изолирани, а самият г-н Фаулър беше арестуван. Г-н Фаулър закъсня за съдебното заседание тази сутрин, като първоначално каза на съда, че колата му се била повредила.
Трябва да бъде подчертано, че точното време на смъртта на г-ца Шин не е установено. Тялото й беше открито свлечено над импровизиран олтар в апартамента й, облечена в церемониално бяло кимоно за японския ритуал за самоубийство, известен като сепуку, или по-често срещано, харакири. Повечето от основните форми на обреда са били извършени, според полицейски източници (вж. продължението на задната страница). Олтарът е бил покрит с листове от съдебния процес, на който г-ца Шин беше изправена, заради обвиненията, повдигнати срещу нея от върховните съдебни заседатели и областната прокуратура миналото лято.
Адвокатът на г-ца Шин, Дейвид Фримън, каза, че той е «ужасно потресен и опечален» от смъртта на клиентката си. Мей Шин стана още една жертва на неспазването на основните законови принципи в нашите съдилища — заяви Фримън. — Нейното незаконно, преждевременно арестуване, последвало смъртта на мъжа, когото тя обичаше, я тласна надолу по спиралата на депресията, от която няма изход. Остава ми единствено да се надявам, че най-после е намерила покой…“
Докато Джеф Елиът печаташе последните думи на компютъра си, Дизмъс Харди пиеше вече вероятно двайсетата си чаша кафе. Седеше, тъй като нямаше къде другаде да иде, на жълтата пейка в чакалнята без прозорци пред моргата.
Страут още беше вътре, лично извършваше аутопсията на Мей Шин. Беше се появил и самият Лок, заедно с Драйсдейл, Пулиъс и разбира се, Струлър. Глицки дойде към осем и половина и постоя малко да му прави компания. Харди не беше в особено разговорливо настроение.
Все още си припомняше сцената в кабинета на Чоморо, след като Струлър беше дошъл и официално бе съобщил новината.
Бяха в стария кабинет на Анди Фаулър, но всички следи от едновремешната изтънчена атмосфера бяха премахнати. Сивият берберски килим от стена до стена беше вдигнат и дъските блестяха. Под меката мебел със смел дизайн бяха постлани индиански килимчета, фотографии на Рейгън, Буш, Куейл, Джордж Дюкмейън и Пит Уилсън, ръкуващи се с Лио Чоморо покриваха стената в дъното. Бюрото беше тежко и черно, и за разлика от това на Анди, отгоре нямаше почти нищо. Чоморо седеше зад него, с подпрени лакти и преплетени пръсти.