Пулиъс се бе облегнала с кръстосани ръце на библиотеката. Струлър бе възседнал един сгъваем стол, а Глицки стоеше до вратата. Драйсдейл седеше на едно от креслата до Харди, който се опитваше да изглежда спокоен.
Чоморо се обърна към него:
— Искате да ми кажете, че сте знаели, че Фаулър е бил при Шин тази сутрин, когато ми казахте, че колата му се е развалила?
— Не, г-н съдия, тогава не знаех. Каза ми по време на обяда…
— И колко дълго възнамерявахте да укривате тази информация?
— Не знам — беше самата истина.
— Не знаете? Клиентът ви е подтиквал към лъжесвидетелстване, заплашвал и вероятно убил свидетел на обвинението…
— Не знаем това, Ваша светлост. Няма никаква следа от подобно нещо…
— Не още — намеси се Пулиъс.
— Във всеки случай, сте си мислили, че можете да запазите това за себе си. Най-малкото, г-н Харди, ще трябва да докладвам на адвокатската колегия.
— Той не я е заплашвал — възрази Харди — и Струлър казва, че се е самоубила…
— Изглеждаше, като че ли се е самоубила — намеси се бързо Струлър.
— Фаулър не я е убил.
Пулиъс го погледна.
— Както не е убил и Неш, така ли?
Харди запази гласа си равен.
— Точно така, Бетс. Какво ще кажете, да променим тактиката, като изчакаме доклада на съдебния лекар? Да съберем някой и друг факт и да разберем за какво става въпрос, преди да започваме с обвиненията.
Чоморо се намеси.
— Независимо от онова, което г-н Фаулър е направил или не е направил, имаме обвиняем, който е посетил свидетел на обвинението. Най-малкото, показанията й няма да са валидни.
— Тя няма да дава показания — отвърна Пулиъс. — Мъртва е.
Чоморо поклати глава.
— Не знам. Склонен съм да смятам, че процесът е провален. Може би трябва да започнем отначало.
— Аз бих се съгласил — отвърна бързо Харди. Не искаше да си го признае, но мисълта все още не го напускаше… Анди ли беше убил Мей?
Но идеята никак не се хареса на Пулиъс — тя си мислеше, че вече е спечелила. Харди не можеше да я вини…
— Съжалявам, г-н съдия, но аз не съм съгласна — тя продължи, като каза, че Шин била просто един свидетел, и че показанията й, в случая, си оставали валидни. — Ако г-н Харди се съгласи с факта, че обвиняемият е знаел, че пистолетът е на борда…
— Няма начин — отвърна той.
— Сигурна съм, че сте го обсъждали в присъствието на дъщеря му — отвърна Пулиъс. — Ще я призова за свидетел.
— Тя никога няма да свидетелства срещу баща си.
Черните очи на Чоморо присвяткаха.
— По-добре е да го направи, защото иначе ще я обвиня в обида към съда и ще я държа в затвора, докато не го направи…
И така, беше се съгласил. Не можеше да позволи Джейн да бъде изправена на свидетелското място — поради някаква неизвестна причина, тя можеше да спомене, че е познавала — в библейския смисъл — Оуен Неш. Кое беше по-лошото? Съдебните заседатели да разберат, че Анди е знаел предварително, че пистолетът на Мей е на яхтата или да научат още една причина, поради която е можел да иска да види Неш мъртъв?
В края на краищата, Чоморо бе решил да остави Фаулър в ареста, поне докато не се разбере самоубила ли се е или не Мей Шин. Съдебните заседатели, на които досега се беше разрешавало да се прибират по домовете си, под изричната забрана да не обсъждат делото с никого, трябваше да бъдат отделени в хотел, докато въпросът не се изяснеше, така че новото разкритие да не ги настрои срещу обвиняемия.
Глицки най-накрая видя удобен момент да сподели една идея — дрехите на Фаулър трябвало да се изследват за влакънца, косми, сперма и кръв. Той беше ченге, което се занимаваше с убийства — ако бе имало убийство, не искаше този път да има пропуснати улики. Пулиъс му каза, че това било добра идея и той й отвърна, че знаел. Работата му била да разследва убийства, стига да го оставели да си я върши.
55
Вратата към чакалнята се отвори. Минаваше десет и половина и Харди вдигна глава, като почти очакваше Страут да дойде и да му каже, че Мей всъщност е била убита, че раните от ножа са несъвместими със само увреждане. Вместо това, видя кучешката захапка на Дейвид Фримън, който любезно го попита дали може да седне.
— А, г-н Харди. Просто дойдох да отдам последна почит — каза той. През изминалите месеци Харди на два пъти бе разговарял с Фримън в кантората му относно свидетелските показания, които щеше да дава за обвинението. Въпреки, че привидно бяха противници, и двамата мъже бяха склонни да не зачитат обществените норми, склонност, която всеки беше доловил у другия и която, усещаше Харди, оформяше нещо като привличане помежду им, макар до този момент все още да не си го признаваха.