— Заключението на Страут беше, че Мей Шин се е самоубила — разказа на Ейб за снощи и част от разговора си с Фримън. Франи влезе с чаша горещо кафе и Харди, като продължаваше да говори, се изправи и седна на леглото. — Така че Фримън казва, че наистина са възнамерявали да се женят — заключи той. — Това как ти се струва?
Глицки замълча за миг.
— Неш носеше пръстена, нали?
— На пръста си.
— И не го е носел, когато Фарис за последно го е видял?
— Ако Фарис не лъже — Харди продължи, като сподели няколко от несъответствията, на които се бе натъкнал през последните дванайсет часа. — Е, какво ще кажеш?
— Заслужава си човек да се замисли — отвърна Ейб, — особено, ако си сигурен, че Фарис лъже.
Харди, напълно буден, опитваше от кафето си.
— Вече не съм сигурен в нищо, Ейб. Първо, не съм сигурен, че Мей е била влюбена в Оуен или обратното. Склонен съм да се замисля върху разликата, и когато го направя, отваря се нова кутия с червеи.
— Най̀ си падам по догадките.
— Да, забавни са — но Харди все още го занимаваше предишния проблем. — Предполагам, че единственото, в което съм сигурен, е, че ако Мей не е лъгала, тогава имам доста неща, върху които да се позамисля през празниците.
— Е, ти си знаеш — каза Глицки. — Имам си и друга работа, но винаги съм на разположение.
Предложението не беше за изпускане. Но и Ейб си имаше своите съображения. Както бе станало с Харди преди няколко месеца, когато Пулиъс му бе отнела делото, това разследване не му даваше мира.
Харди се замисли за миг. Трябваше да има нещо, до което Ейб — полицията — имаше достъп, а той не.
— Можеш да намериш кой е взел палтото — сети се той. — Искам да кажа, може да са откраднали и още нещо. Някое от твоите момчета.
Не последва отговор.
— Хей, Ейб, тук ли си?
— Разбира се. Помислих, че говориш на Франи.
— Не, Ейб, на теб говорех.
— На мен ли ми говореше за някакво палто?
Харди разбра, че Ейб не знае нищо и го осведоми. Глицки можеше да провери списъка на иззетите вещи от „Елоиз“, да открие служителя от отдела, който бе откраднал палтото на Мей, да окаже малко натиск, да открие дали някое друго доказателство не е било укрито.
— Диз — каза Ейб, — нашите момчета не крадат от местопрестъплението. Искам да кажа, ако го направят, това ще стигне чак до министерство на вътрешните работи. Но те не го правят.
Харди отпи от кафето си.
— Просто може да се провери. Да се види дали нещо няма да изскочи. Разбира се, никога не бих те молил за такова нещо, но би могъл да поговориш неофициално с момчетата, които са били там.
— Да взема описа на вещите, които са били на „Елоиз“ ли?
— Точно така.
— Не мога да го направя.
— Знам — отвърна Харди. — И както казах, никога не бих те помолил за такова нещо.
Харди потърси Фарис в дома му и попадна на телефонния му секретар. В кабинета му отговори друг телефонен секретар и той остави съобщение, като чу няколко пиукания, докато го правеше. Много идейно, помисли си той. Да се записва записаното на телефонния секретар. Тавтология.
Почувства се като телефонистка. Веднага, щом приключи със съобщението в „Оуен Индъстрис“ — Фарис да му се обади у дома и да остави номер, на който може да се свърже с него, телефонът иззвъня отново.
— Централна поща — обади се той.
— Какво ще правим с дрехите му? — Беше Джейн. Каза на Харди, че взели костюма на баща й за лабораторни изследвания и какво щял да облече днес в съда? Харди й отвърна да се отбие до къщата на баща си, да му вземе прилични дрехи и да го чака в Палатата в осем и половина, щяло да има достатъчно време да се преоблече и да се опитат да решат как ще процедират днес с — както си представяше — най-враждебно настроените съдебни заседатели досега в историята на юриспруденцията, ядосани, че самите те са били „арестувани“. След като статията на Джеф Елиът се бе появила в сутрешния брой, заедно с останалата част от света и Джейн със сигурност вече знаеше, че баща й не е убил Мей.
Когато затвори, Франи провря глава в кабинета му.
— Съобразявайки се с нарасналата ти популярност тази сутрин — каза тя, — дъщеря ти би се радвала на кратка аудиенция.
Харди погледна към купчината върху бюрото си — стенограмите от двата изминали дни, папките, бележките и касетите. Отново вдигна очи към жена си. Усмихваше му се, но не изглеждаше много весела.
Бек се появи с клатушкане до Франи. Щом видя Харди, тя грейна като коледна елха, протегна ръце, разкрещя се: „тата, тата, тата“ и се втурна към него, спъна се сама и заби глава в предната част на бюрото му.
Харди беше станал и заобиколил, преди Франи да успее да отиде до нея. Той я вдигна, притисна я към себе си, разтърка зачервеното място на челото й, където щеше да се образува цицината и я целуна. Гушна я и я залюля.