— Две — продължи съдия Чоморо, — също така е факт, че по време на този разговор г-н Фаулър е попитал г-ца Шин, дали ако реши да възобнови връзката им — между Фаулър и Шин, — ще спре да се вижда с г-н Неш.
Харди изпусна въздуха, който бе задържал. Така беше по-добре, отколкото „ако нещо се случи с г-н Неш“.
Чоморо продължи да чете.
— Г-ца Шин отговорила, че не знае и не може да каже. Тя все още обичала Оуен Неш, а г-н Фаулър смятала за много близък.
Харди вътрешно се намръщи на подчертаването.
Пулиъс, въпреки че говореше със спокоен тон, явно беше бясна от Гари Смит. Брокерът на Фаулър и нещо като негов партньор за голф очевидно нямаше особено желание да дава, както смяташе, показания във вреда на приятеля си. По ирония на съдбата, това работеше в полза на Пулиъс. Ако той директно критикуваше Фаулър, съдебните заседатели можеха основателно да си помислят, че му има зъб, нещо лично, за което му връща, и на което се радва. Но ставаше обратното, всяка дума беше изтръгвана насила от устата му, а това придаваше силна достоверност на казаното от него.
Пулиъс се забавляваше — така, както само тя умееше, помисли си Харди — от развоя на събитията, започнал със закъснението на Анди, смъртта на Мей, отделянето на заседателите, извинението на Чоморо тази сутрин и най-накрая уговорката по показанията на Мей.
Фримън може и да му беше казал снощи, че си мисли, че може и да спечели, а и с новите въпроси, които имаше към Фарис и пазачите от яхтклуба, Харди бе напълно убеден, че ще докаже невинността на Фаулър, но точно сега, докато Пулиъс беше взела думата, знаеше, че губи съдебните заседатели.
— Г-н Смит, ще ви покажа страницата от настолния календар на обвиняемия от шестнайсети май, на която са изписани инициалите „О. Н.“ и думата „Елоиз“ — тя внесе страницата като веществено доказателство номер 18, после се върна отново към свидетеля. — На или около шестнайсети май не е ли ставало дума между вас с г-н Фаулър за г-н Неш?
— Да — на Смит това не му хареса.
— Разкажете ни за същността на този разговор.
— Е, не беше кой знае какво…
Чоморо се наведе от банката си.
— Опитайте се да не давате оценки, г-н Смит. Просто ни кажете за какво е ставало дума.
Смит кимна, замълча за миг, после започна отново.
— Двамата със съдия Фаулър се занимаваме с набиране на средства от доста време. Споменах му, че съм получил покана за благотворително събиране на яхтата на Оуен Неш и той ме попита дали мога да му взема и на него покана. Двамата сме щели да свършим повече работа.
— И вие какво му отговорихте?
— Реших, че идеята е добра.
— И му намерихте покана?
— Да.
— Значи и двамата отидохте?
— Не. Накрая се оказа, че нито един от нас не отиде. Аз се разболях, а Анди се отказа.
— Той каза ли ви защо го е направил, след като толкова е искал да получи покана?
Смит погледна към Фаулър, после към скута си.
— Тогава преживяваше тежък момент, не му се излизаше много.
— Тежък момент ли? От лично естество?
Харди се изправи, протестира и протестът му беше приет.
— И какво стана с благотворителните ви планове относно г-н Неш?
— Трябва да разберете, че такива неща стават непрекъснато. Не могат да се предвидят. Но аз бях малко разочарован, че нито Анди — съдия Фаулър, — че нито един от нас не се възползва от тази възможност и му го казах — той замълча, като отново погледна към приятеля си на банката на защитата. — Анди каза, че така и така имал да говори с Оуен Неш по друг повод и обеща, че ще се добере до него в рамките на един месец.
Пулиъс замълча за миг, после се обърна към съдебните заседатели.
— Обещал е, че ще се добере до него в рамките на един месец — повтори тя. После, към Харди: — Свидетелят е ваш.
— Г-н Смит — каза Харди. — Доколкото знаете, г-н Фаулър някога срещал ли се е с г-н Неш лице в лице?
— Не.
— Г-н Фаулър някога казвал ли ви е, че си е определил среща с г-н Неш, за да обсъдят нещо, на „Елоиз“ или някъде другаде?
— Не, не е.
— Имали ли сте възможност да разговаряте с г-н Фаулър между шестнайсети май и двайсети юни, денят, когато Оуен Неш е бил убит?
— О, да. Чувахме се почти всеки ден.
— Говорили сте почти всеки ден. Спомняте ли си дали името на г-н Неш се е появявало в разговора ви между шестнайсети май и двайсети юни?
— Ами, единствено в разговора, за който споменах на г-ца Пулиъс.
— А след това?
— Не.
— Не, не си спомняте или не, не се е споменавало?
— Не си спомням да се е споменавало.
— Ако си е бил определил среща с г-н Неш, смятате ли, че щеше да ви каже?