Харди преглеждаше списъка.
— Какво? — каза той разсеяно.
— Такива неща стават непрекъснато. Някой съди Града и решава, че може да се сдобие с допълнително кожено палто или нещо друго, което не влиза в сметките. Написва го в списъка, казва, че е било откраднато, и готово. Но — Ейб отново чукна по листа — изненада. Нямало го е. Именно затова правим описи още първия ден.
Това отново беше крачка назад. На Харди никак нему се хареса.
— Мей не е излъгала, Ейб — той разбираше, че Глицки не е особено благоразположен към Мей. В края на краищата, съдила го бе за неправомерен арест. И не беше ли го излъгала, че няма да ходи в Япония? Не беше ли го накарало именно това да я арестува? — Добре, може да си е мислела, че палтото е там. Обадила се е на Дейвид Фримън заради него, споменала го е на Фаулър, когато е отишъл. Нахвърлила се е върху Струлър.
— А ти нямаше ли да го направиш?
— Да направя какво?
— Ако ти е паднала далавера като тази, няма ли да се възползваш?
Харди не можеше да се съгласи. Щеше да продължава с идеята, че Мей е казвала истината, докато не удареше в стена. На пръв поглед всичко това може и да нямаше смисъл, ако се приемеше, че не е излъгала, но все още не беше стена. Ала Глицки бе на негова страна, и той искаше да запази благоразположението му.
— Може би — съгласи се Харди, — но и в двата случая е от полза…
— На мен не ми помага особено. Където и да погледна, няма нищо. Открили нещо за Фарис?
— Не. Оставих му съобщение. Като стана дума за това… — той сграбчи телефона на Глицки и набра някакъв номер. — В обедна почивка съм — каза на Франи. — Някой да ме е търсил? — Когато затвори, поклати глава. — Никой.
— Извън града ли е или какво?
Харди повдигна рамене.
— Вероятно просто е зает. Плюс, че вече не съм от неговата страна, не го забравяй. Защитавам убиеца на Неш. Сега, ако искаш…
— Няма начин. Вече го прерових целия. Ако намериш някакво веществено доказателство, ще видя какво мога да направя, но… Според теб, сега Шин казва истината, а Фарис лъже без някаква явна причина, мисля, че на нито едното няма да се вържа. Знам, че Фарис не е убил Неш. Бил е в Таос. Засилил си се не накъдето трябва.
Харди не искаше да спори, знаеше, че няма смисъл да продължавала настоява.
— Добре, може би той ще ми се обади. Ако нещо изскочи, ще те уведомя.
Глицки шумно приключи с леда.
— Да, знам, това придава смисъл на живота ми.
— Мога ли да ги взема? — попита Харди, като събра описите.
— Не само можеш да ги вземеш — отвърна Глицки, — длъжен си да ги вземеш. Трябваше да чакам цяла сутрин, за да се изпразни кабинета, та да мога да ги снимам.
Харди потупа Глицки по бузата.
— Такъв сладур си — каза той. — Никога не се променяй.
Глицки изсумтя.
— Нямам и намерение.
Фаулър и Джейн седяха на банката на защитата, когато Харди влезе в съдебната зала в един и дванайсет. Селин вече беше на мястото си до пътеката на втория ред. Откри, че забавя, когато се изравни с нея и се насили да продължи през люлеещата се врата.
Фаулър не изглеждаше много по-добре. Харди издърпа стола си и сложи ръка на гърба му.
— Държиш ли се?
Джейн, от другата страна на баща си, разтревожено погледна към Харди. Насили се да прояви ентусиазъм.
— Имаме няколко интересни разкрития.
— Какъв глупак съм, Диз, винаги съм бил — външно, очите на Анди изглеждаха по-добре. Червенината беше избледняла, сенките отдолу — намалели. Но изражението в тях — или по-скоро липсата на такова — беше още по-тревожно. — Не е давала и пет пари за мен, нали?
Каква полза от увъртания?
— Не — отвърна Харди. — Не, предполагам, че не е, Анди — Джейн го погледна смразяващо, но той не й обърна внимание. — А сега, какво ще кажеш да престанеш да страдаш за онова, което ти е причинила? Нея я няма вече. Не беше ли казал на Джейн преди, че трябвало да го приемеш така, сякаш е умрял един приятел? Е, сега е точно така.
— Тя ме е лъгала.
На Харди започваше да му писва от обяснението — с което и самият той се бе заблуждавал, — че отговорът на всичко се крие в лъжите на Мей.
— Наистина ли? Или ти сам си се залъгвал?
Джейн направо му изсъска:
— Дизмъс!
— Знаеш ли, Анди — продължи той, — може би просто не ти е било достатъчно, това е. Дала ти е онова, за което си си плащал, всичко останало е било илюзия. А ти си човек, съдия, от който зависи какво ще стане по-нататък, който може дори да превърне фантазиите си в реалност. Ти не си като другите хора, нищожествата, чийто живот е минавал през ръцете ти всеки ден…
— Дизмъс, престани.