— Г-н Фримън, придържайте отговорите си към зададените въпроси.
— Съжалявам, ваша светлост, помислих си, че именно това ме попитаха.
Но вече беше отбелязано в протокола. Пулиъс не можеше да протестира, тъй като тя самата бе задала въпроса. Нищо не й оставаше, освен да продължи нататък.
— Г-н Фаулър ви нае, за да защитавате Мей Шин, която, както казахте, е била обвинена в убийство?
— Точно така.
— Бяхте ли изненадан от молбата му?
— Първоначално, не.
Това беше кривване, което Харди не беше очаквал. В предишните си показания Фримън бе казал, че е бил удивен от това. Сега не беше изненадан „първоначално“.
Пулиъс продължи:
— Защо не „първоначално“?
— Понякога съдът проверява няколко адвокатски фирми, преди да зачисли някой заподозрян. Да види дали не са претоварени или нещо подобно.
— Но тук не ставаше въпрос за това?
— Не.
— А за какво ставаше въпрос?
— Ами, съдията — извинете ме, обвиняемият — искаше да ме наеме частно.
— Да защитавате г-ца Шин?
— Да.
— А това необичайно ли беше?
— Бих казал, да, беше.
— Имаше ли нещо друго необичайно в споразумението?
Харди стана от масата си.
— Протестирам.
— Протестът се приема.
Пулиъс опита отново:
— Г-ца Шин трябваше ли да знае за споразумението?
Харди пак скочи. Заключения от свидетеля и косвени показания.
Наложи се Пулиъс да оттегли въпроса си, но щеше да е като вадене на зъб. Тя кисело се усмихна.
— Можете ли да ни опишете разговора, който водихте с обвиняемия относно защитата на Мей Шин?
— По принцип, да — отвърна Фримън. Той се обръщаше направо към съдебните заседатели. — Но след като приех работата, г-н Фаулър стана мой клиент и разговорите ни бяха поверителни.
Фримън нямаше да издаде нищо. Харди бе възнамерявал по време на кръстосания разпит да го отклони и да го накара да навлезе в погрешния арест на Мей Шин и всичко останало. Но явно Фримън щеше да свърши работата вместо него.
Пулиъс обаче също можеше да чете знаците, а този гласеше: „Внимание, засада“, Фримън се готвеше, казано на прокурорски език, да кривне. Свидетелите го правеха непрекъснато. Пулиъс го бе виждала и преди. Вече не беше чак толкова приятелски настроена.
— Г-н Фримън, факт ли е, че г-н Фаулър ви помоли да запазите отношенията си с него в тайна от г-ца Шин?
— Да.
— Факт ли е, че за г-ца Шин беше определена гаранция от петстотин хиляди долара?
Фактите продължиха да излизат наяве: че Фаулър е заложил жилищната си сграда като допълнителна гаранция, че г-ца Шин е била обвинена от върховните съдебни заседатели в убийство, като с това делото е преминало към Върховния съд, че делото на Шин е било прехвърлено за разглеждане в съдебната зала на Анди Фаулър…
Сега Пулиъс беше на ход и не можеше да се направи нищо.
— И така, г-н Фримън, след като вече знаехте какви са били отношенията между обвиняемия и г-ца Шин, каква беше реакцията ви, когато делото на г-ца Шин бе прехвърлено в съдебната зала на г-н Фаулър?
Фримън се замисли какво да отговори.
— Е, изпитвах смесени чувства. Помислих си, че може да се окаже от полза за моята клиентка, ако делото се гледа в съдебната зала на г-н Фаулър, но реших, че няма начин това да се случи.
Точно отговорът, който искаше Пулиъс.
— Очаквахте, че г-н Фаулър ще си направи отвод?
Харди протестира, като се позова на липсата на връзка.
— Кого го интересува какво е очаквал г-н Фримън?
Мен, помисли си Чоморо и каза:
— Протестът се отхвърля.
Пулиъс повтори въпроса дали Фримън е очаквал Фаулър да си направи отвод.
— Разбира се.
— Но той не го направи?
Фримън се замисли за миг, но наистина нямаше как да го избегне.
— Не, не го направи.
Харди реши, че може да спечели няколко точки.
— Г-н Фримън, г-ца Шин е била обвинена в убийството на Оуен Неш, същия човек, в чието убийство сега е обвинен подсъдимият?
— Точно така.
— Преди да се съгласите да защитавате г-ца Шин по това обвинение и следователно, преди да установите отношения на клиент — адвокат с г-н Фаулър, обвиняемият каза ли ви, че иска вие да защитавате г-ца Шин?
— Искаше адвокат, който да осигури силна защита.
— Каза ли ви той, че г-ца Шин ще се нуждае от силна защита?
— Да.
— По ваше мнение, г-н Фримън, г-н Фаулър смяташе ли, че г-ца Шин е виновна?
— Протестирам!
Харди го парафразира.
— Г-н Фаулър каза ли ви, че смята, че г-ца Шин е виновна за убийството на Оуен Неш?
— Да, каза ми. Така мислеше.
— Вие сте спечелили оправдателни присъди в няколко дела за убийства, нали, г-н Фримън?
— Протестирам, ваша светлост. Няма никаква връзка.