Харди беше сдържан.
— Ваша светлост, обвинението отбеляза заслугите на г-н Фримън в началото на свидетелските му показания. Искам съдебните заседатели да разберат, че репутацията на г-н Фримън е не просто на адвокат, а на първокласен адвокат.
— Добре — Чоморо, както често ставаше с напредването на деня, беше кисел. — Но да продължим нататък.
Той накара стенографа да прочете отново въпроса и Фримън отговори да, бил спечелил няколко оправдателни присъди.
— Всъщност, не бяха ли именно поради вашите усилия отхвърлени обвиненията срещу Мей Шин?
— Да. До голяма степен.
— Сега, да видим дали можем да изясним нещата. Г-н Фаулър, запознат с репутацията ви, ви е наел да представлявате г-ца Шин, която впоследствие е била оправдана, благодарение на вашите усилия?
— Да, така е.
— И това е подновило разследването и е довело до ареста на самия г-н Фаулър за същото престъпление?
— Протестирам — намеси се Пулиъс. — Търсят се заключения.
— Какъв е въпросът ви, г-н Харди?
Харди реши, че се подразбираше какво е искал да каже. Щеше ли човек, извършил убийство, да наеме адвокат, чиито минали успехи биха увеличили вероятността делото да се поднови отново? Най-разумното обяснение за наемането на Фримън беше, че всъщност Фаулър наистина е вярвал, че Мей е виновна. И, разбира се, щом като е мислел така, следователно той самият не е бил.
— Отказвам се, ваша светлост — каза той. Като се обърна отново към Фримън, Харди го попита дали по времето, когато е бил нает, е смятал, че има някакъв шанс делото на Мей Шин да се гледа в съдебната зала на Фаулър.
— Не, изобщо. Ако тогава бях сметнал, че има, нямаше изобщо да го поема. Но такъв шанс нямаше.
— Защо?
— Ами, делото се намираше в отдел 22. Имаше седем съдии на разположение и бях сигурен, че дори и делото да се падне на Анди, той ще се откаже от него.
Пулиъс скочи като ужилена, но това бяха свързани с делото факти и Харди можеше да накара Фримън да разкаже по-голямата част от историята — как се избираха съдиите за делата, обиколния път, който процедурите по делото на Мей бяха извървели, преди то да стигне до Фаулър. Не можеше да бъде предвидено…
Най-накрая Харди наближи финала.
— До момента, в който обвиненията срещу г-ца Мей Шин бяха оттеглени, колко дни бяха изминали от началото на процеса? Искам да кажа, например, бяхте ли избрали съдебни заседатели? Обвинението беше ли започнало с разпита на свидетелите?
— Не. Нищо подобно.
— Знаете ли нещо друго да се е случило във връзка с това дело в същия този ден?
— Да, съдия Фаулър си подаде оставката.
— Искате да кажете, че се е отказал от делото?
— Не, искам да кажа, че си подаде оставката като съдия, отказа се от съдийството.
— И това стана колко време, след като делото беше прехвърлено в неговата съдебна зала?
— Един ден.
Харди се извърна към съдебните заседатели.
— Един ден — повтори той.
Пулиъс не пожела да зададе нови въпроси на Фримън, нито пък призова Мори Картър, заемодателя на гаранцията, тъй като фактите около нея бяха достатъчно изяснени от показанията на Фримън. Вместо това, след като Харди свърши с Фримън, обвинението обяви, че е приключило със свидетелите си.
Харди трябваше да се чувства по-добре. Показанията на Фримън, за които се бе опасявал, че ще бъдат катастрофални, както изглежда, изобщо не се бяха оказали такива. Съдебните заседатели знаеха най-лошото, което Анди беше направил, но поне, чувстваше Харди, го бяха разбрали във възможно най-благоприятната светлина.
По време на почивката Харди внесе иска си по параграф 1118.1 в кабинета на Чоморо. Съдията, за негова изненада, му отдели нужното внимание и обяви пред двамата юристи, че ще обмисли иска през празниците. Щял да се произнесе върху него в понеделник. Междувременно, Харди трябвало да се приготви да започне призоваването на свидетелите си.
Клиентът му не му бе проговорил цял следобед. Когато съдията се появи и закри заседанието до понеделник, той промърмори единствено: „До понеделник“ и се запъти назад, за да се присъедини към дъщеря си.
Харди си събра документацията.
58
В пет и десет, когато излезе и се запъти към паркинга, вече се беше стъмнило. Предстоеше буря и вятърът се усилваше, напорист и студен, с подписа на Аляска върху него.
Харди остави на земята тежкото си куфарче и се спря пред входа на моргата, като погледна през една дупка в шперплата към строежа, където бавно се издигаше новия затвор. Покрай него се изнизваха отиващите си работници, и той завидя на дочутите разговори, смеха, плановете за вечерта, за събота и неделя. Вдигна яката на сакото си да не му духа, чувстваше се самотен и изоставен.