— Хей, Харди! Дизмъс! Това ти ли си? Рано си тръгваш. Радвам се, че те хванах. — Беше Кен Фарис, вървеше срещу потока, който се изливаше от сградата. — Чух съобщението ти, но не можах да се измъкна и реших, че ще успея да те хвана след заседанието. Разпуснаха ли ви вече? Свърши ли?
Казаното от Фарис беше вярно — обикновено можеше да очаква да открие Харди в залата по това време, но това, че бе дошъл, се стори на Харди малко необичайно. Можеше просто да му се обади по телефона. Харди му го каза.
— Знаеш как е в службата. Стигнеш ли до края на седмицата, измисляш си всякакви извинения, за да се измъкнеш по-рано. Освен това ми е и на път за вкъщи. Е, как върви? Какво мога да направя за теб? За Мей Шин ли става дума?
Харди го погледна спокойно.
— Става дума за много неща, ако имаш време. Искаш ли да пийнем по нещо?
— Разбира се — каза Кен. — Нещо случило ли се е?
— Ами, да кажем, че не всичко е наред.
Те се върнаха обратно през Палатата и пресякоха от другата страна на улицата. В „Лу“ беше претъпкано и шумно, окичено с метри червени и зелени гирлянди, осветени от коледни лампички. Тъй като всички места бяха заети, застанаха до бара. Харди си поръча една тъмна бира, Фарис поиска екстра сухо мартини „Бий-фитър“. Лу, зад бара, погледна към Харди.
— Нов ли е?
Харди ги запозна и Лу сухо обясни, че всичките им мартинита са екстра сухи — без вермут. Фарис каза, че ще се задоволи, с каквото там Лу му налее, което беше правилния отговор — получи малко лед, няколко пръста джин и няколко маслини.
— Ужасно място — отбеляза той, докато го оглеждаше. Чукнаха се. — Добре, какво става?
— Обвинението приключи с разпита на свидетелите си. Ще започна да призовавам моите от понеделник.
— Не ме молиш да свидетелствам в полза на Анди Фаулър, нали?
— Не. Защо питаш? Мислиш, че той е убил Оуен ли?
Фарис отпи от джина си.
— Да ти кажа истината, не бих се изненадал, ако е убил и Мей. Не ме интересува какво говорят.
— Не, Мей се е самоубила. Ако бяха открили нещо, което да свързва Фаулър с това, досега щяха да му го лепнат. А те здравата търсиха — но на Харди никак не му хареса, защото ако Фарис все още искрено вярваше в това, може би и съдебните заседатели също вярваха, въпреки инструкциите на Чоморо. Беше добре да не го забравя. — За Мей… когато за пръв път разговаряхме, ти ми каза, че Оуен й е плащал?
— Точно така. Плащаше на всичките. Е, и?
— Знаеш ли със сигурност, че й е плащал? Той казвал ли ти е изрично, че го е правил? — Фарис явно се замисли. Харди продължи: — Каза ми, че Неш се бил променил последните няколко месеца. Чудех се, може ли това да е била една от промените?
Фарис се беше вглъбил в себе си. Най-накрая отвърна, достатъчно високо, за да го чуе над глъчката.
— Оуен ходеше с проститутки, леки жени, наречи ги както искаш. Това си беше в характера му. Такъв си беше. И Мей бе такава.
— Ами, може и да не е била — възрази Харди. — Точно това се мъча да разбера.
Явно разгневи Фарис.
— По дяволите, това никога не е било оспорвано.
Харди отпи от бирата си.
— Сега се оспорва. Адвокатът на Мей — ти го познаваш, Фримън — твърди, че двамата наистина са се обичали.
Фарис поклати глава.
— Това са глупости.
— Защо?
— Защото просто не я е обичал, затова. Говорим за Оуен Неш. Нямаше да се ожени за някоя курва. Защо се ровиш във всичко това?
— Защото не вярвам, че Анди Фаулър е убил някого. Защо толкова те вбесява мисълта Оуен да е обичал Мей Шин?
— Защото познавах Оуен и това не беше в стила му!
Харди се дръпна, замълча за миг. И двамата мъже се заеха с питиетата си. Харди отново се облегна напред.
— Слушай, Кен, в продължение на шест месеца ти оспорва валидността на завещанието. Логично е да държиш на мнението си. Просто питам дали разполагаш с някакво доказателство, че Оуен й е плащал — дали самият той ти е признавал, погасени чекове, каквото и да било. Ти сам ми каза, че Неш се е променил с нея. Една наета проститутка щеше ли да го промени? Не е ли носел пръстена й, когато е бил застрелян?
— Не знам. Може някой да му го е сложил.
— Защо?
— Не знам.
Харди продължи.
— Няма никакъв смисъл. Той си го е сложил. Възнамерявал е да ти каже нещо, вероятно скоро. Смятам, че е бил решил да се ожени за тази жена, точно както тя твърдеше.
В чашата на Кен Фарис беше останала само една маслинка.
— Господи — възкликна той — Аз просто… — поклати глава.
— Предполагал си го, нали?
— Защо не ми е казал? Казваше ми всичко.
— Може би и той самият не е знаел. Може би изведнъж му е хрумнало. Но всичко се връзва, ако го събереш — имаме промяната в поведението, улягането, оставил й е телефона ти в случай на нужда, завещанието, пръстена. Ако го приемеш за вярно, тогава Мей не е лъгала за нищо. И именно заради това ти се обадих. Исках да се уверя, че е така.