Освен, разбира се, ако човекът нямаше ключ за „Елоиз“.
Или ако не взимаше нещо от яхтата, а връщаше нещо обратно? За двайсети път Харди се опита да си представи чекмеджето на писалището с капака — чекмеджето, където Ейб бе открил оръжието, с което беше извършено убийството, в същото чекмедже, където той бе погледнал в четвъртък вечерта и не бе видял нищо.
Може би, както толкова обичаха да казват за бейзбола, беше игра на сантиметри.
— Това е нелепо.
Ейб не беше очарован от обаждането му преди девет в събота сутринта, но Харди любезно му напомни за собственото му обаждане в шест предишния ден. Освен това, Глицки преди всичко беше ченге и така и така вече бе облечен и отиваше да разпитва някого. Може и да мърмореше, но Харди знаеше, че убийството на Оуен Неш щеше да привлича вниманието му, докато не бъдеше разрешено. Както се оказа, Ейб успя да дойде до яхтклуба за по-малко от половин час и той, Харди и Хосе отидоха под неспиращия дъжд до мястото, където беше закотвена „Елоиз“.
— Така е, знам — съгласи се Харди, но изводите от неговите „ако“-та бяха изумителни. Нямаше изобщо да се замисли над тях — всъщност, нямаше да може, — ако не бе потвърдил със сигурност този факт.
Полицейските ленти бяха махнати и Хосе отключи вратата и отстъпи встрани, така че Глицки да слезе пръв.
Генераторите бяха изключени. Вътре беше тъмно. Дъждът барабанеше отгоре, докато тримата постояха минута-две, за да привикнато тъмнината.
— Изглежда същото — каза Харди.
Глицки не беше тук, за да прави опис.
— Добре, какво?
Харди продължи през кухнята, малкия коридор, спалнята. Полицията може и да беше върнала принадлежностите на Мей, но стаята изглеждаше странно непроменена — веломера, бюрата, сякаш някой все още живееше на борда. Глицки дръпна едно от пердетата, за да влезе повече светлина и Харди се запъти към писалището с капака. Отвори чекмеджето.
— Добре, направи каквото те помолих. Времето е твое, затвори очи и си го представи. Покажи ми къде точно намери пистолета.
Глицки заобиколи леглото и погледна в отвореното чекмедже. Извади един малък нож от джоба си.
— Това горе-долу е със същата дължина, нали така? — и го постави върху картите, които още си бяха в чекмеджето, може би на десетина сантиметра от началото.
Харди кимна.
— Разклати ли чекмеджето, като го отваряше? — Което може да беше накарало пистолета да се плъзне напред или назад по картите.
Глицки беше търпелив.
— Не. Както винаги, бях безкрайно методичен. Ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
Харди погледна отново надолу към ножа в чекмеджето, сам си представи, за да е сигурен. Взе ножа и го върна на Глицки.
— Пистолетът го нямаше в четвъртък вечерта, Ейб. Погледнах в това чекмедже.
Нов яростен порой се стовари върху яхтата. В каютата се чуваше така, сякаш бяха в метален барабан. Харди беше с шапката си и моряшкия си пуловер. Глицки и Хосе носеха дъждобрани. И тримата мъже бяха бръкнали с ръце в джобовете. Яхтата се удари в кея.
Глицки се замисли върху казаното.
— Значи Мей е дошла и е върнала пистолета обратно в четвъртък сутринта.
— Изкарваш я най-глупавия човек в Америка.
— Може и да не я изкарвам. Може би е видяла името си във вестниците и не го е искала в къщата си.
— Пистолетът не е бил в къщата й. Бил е тук, забрави ли? Освен това тя не е имала ключ.
— Знаеш ли, вероятно си струва да проверим отново апартамента й — Ейб си записа. — Дай сега да се изясним. Казваш, че убиецът е взел пистолета от яхтата в събота. Е, кой би го върнал обратно?
— Някой, който е искал и почти успя, да обвинят Мей.
Глицки се огледа за миг.
— Би ли се заклел за това, за пистолета?
Харди кимна.
— Нямаше го, Ейб. Някой е дошъл в четвъртък сутринта, отключил е яхтата и го е сложил в чекмеджето. После е откраднал страхотното палто на Мей от гардероба, заедно с кожената шапка или каквото там е било, заключил е и се е измъкнал безпрепятствено.
— Защо?
— Защото е мразел Мей — Харди се почувства така, сякаш беше призован да свидетелства. — Оуен е зарязал някого заради Мей. Така че този някой, извършителят, е убил Оуен от ревност, после, когато е видял Мей да се свързва с „Елоиз“, е решил, че това е шанс да си го върне и на нея.
Глицки изцъка с език.
— По кое време се е върнал този човек?
Харди погледна към Хосе, като му направи физиономия.
— Било е доста рано.
— Тогава не изключва изцяло твоя Фаулър, нали?
— Е, мислех си, че изобщо не би могло да е мъж. Хосе е разпознал палтото.