Изцъклени, но сухи очи, гледаше го, сякаш беше същество от друг свят, после се съвзе, уви хавлията около себе си и слезе, без да каже нито думичка.
Беше изгубил вятъра, по дяволите. Пурата също беше изгоряла.
Започваше да ръми по-силно — видимостта беше около петдесетина метра. Той присви очи през мъглата, провери компаса, за да се увери, че се насочва в посока юг или югоизток. Не искаше да я изкарва на брега. Вслушваше се за издайническия шум на големите пенести вълни.
Щеше да се оправи, помисли си отново. Това беше от нещата, които изискваха време. Трябваше да започне с това, вместо да й стоварва всичко така. Щеше да свикне с идеята с течение на времето. Сигурен беше.
Няколко минути по-късно тя отново се появи, все още бе по хавлия, но вече се владееше по-добре. Ето — виждаш ли? — прав беше. Тя го бе преодоляла. Не можеше една жена да не се опита да театралничи.
Изненада се, като видя, че си беше сложила ръкавиците за вдигане на тежести — сигурно искаше да потренира малко. Реши, че вероятно е станало време да обръща „Елоиз“ обратно.
— Татко.
Той не беше жесток. Не искаше да я нарани. Ако бе готова да поговорят отново, щеше да говори. Внимателно. Разбираше я. Заобиколи щурвала и тръгна към нея.
Селин извади пистолета от джоба на хавлията и го насочи към него. Той спря, опита да й се усмихне, като на сбъркало дете и се протегна.
— Скъпа…
Тя наведе ръка и стреля. Неш усети удар, после болка дълбоко в слабините си. Краката му изтръпнаха и падна на колене, като погледна с учудено изражение към нея, после към дулото на малкия пистолет на Мей.
— Господи, Селин, ти уби баща си…
Тя поклати глава.
— Не още, татко — той видя дулото да се вдига и да се насочва към сърцето му.
64
от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»
Бившият съдия от Върховния съд Андрю Б. Фаулър вчера беше обявен за невинен в убийството на финансиста Оуен Неш. Съдебните заседатели се съвещаваха по-малко от два дни и се върнаха с присъда в полза на бившия съдия, прекарал зад съдийската банка повече от трийсет години.
Процесът бележи лична победа както за Фаулър, така и за неговия адвокат, Дизмъс Харди, бивш прокурор, за когото това дело беше адвокатски дебют. Харди подчерта, че никога не се съмнявал в невинността на клиента си, че самият съдия Фаулър е бил жертва на вътрешни борби в Съдебната палата.
«Изобщо не съществуваха веществени доказателства, свързващи съдията с престъплението — заяви Харди. — Разбира се това не означава, че съдебните заседатели не можеха да го признаят за виновен. Но тази присъда напълно реабилитира системата.»
«Не бяхме доволни още от самото начало — каза председателстващият съдебните заседатели Шейн Полет. — Вече бяха арестували друг човек на база на почти същите доказателства. Не, че Фаулър не е извършил някои лоши неща, но никой не доказа, че е убил Неш. Обвинението трябваше да докаже, че Фаулър е убил Неш, но то не го направи.»
Присъдата отбелязва второ поражение за областната прокуратура относно смъртта на Оуен Неш. Миналото лято прокуратурата обвини любовницата на Неш, Мей Шин, в убийството, но впоследствие бе принудена да оттегли обвинението си, когато алибито й беше потвърдено от двама свидетели.
Областният прокурор Кристофър Лок отхвърли да е имало някакъв «лов на вещици» по отношение на съдия Фаулър. «Доказателствата — каза той — а ние ги проверявахме много внимателно в продължение на няколко месеца, силно уличаваха съдията. Но съдебните заседатели се произнесоха. И с това се слага край на делото.»
Попитан дали ще предприеме ново разследване по смъртта на Оуен Неш, Лок отговори, че това зависело от полицията. «Ако ни предоставят друг заподозрян и нови доказателства, разбира се, че незабавно ще предявим обвинение.» Само че засега явно няма нови заподозрени.
Съдия Фаулър възнамерява да прекара следващите няколко седмици на Хаваите и после да заеме отново мястото си на партньор във фирмата на Странд, Уорк и Лузински.“
Харди стоеше от другата страна на бюрото на Джеф Елиът в сградата на „Кроникъл“.
— Какво искаш да кажеш, че Селин не го е направила? Ами всичко, което открих в Санта Круз?
— Като стана дума за това, надявам се, че си прекарал добре — отвърна Харди. — Би трябвало, за четиристотин долара. Какво струва четиристотин долара в Санта Круз?
Елиът каза сериозно:
— Мисля, че се возихме на влакчето в луна парка по сто и четирийсет пъти всеки. Но слушай, да се върнем на въпроса, на историята ми…