Мистър Гросбюргер се изправи и тръгна към мис Бойл, широко разгънал ръце.
— Помогнете! — изблея изплашената секретарка и се впусна към вратата. — Спрете го!
Елтън разбра, че е време да се намеси. Счупи ампулата с амоняк, която носеше за всеки случай, и я поднесе под носа на Гросбюргер. Секретарката използва суматохата, за да избяга. Парфюмерийният магнат дойде на себе си след няколко секунди.
— Мамка му! — възкликна той, изтривайки потта от челото си. — Виж ти какво приключение. И то с кого — с мис Бойл!
Елтън извади тампоните от ноздрите си и се извини на мистър Гросбюргер за малко повишената концентрация на препарата, шишенчето било малко, трябвало да се добави само една капка. Но мистър Гросбюргер е схванал идеята, нали? Босът каза лаконично „да“. Докато идваше на себе си, в него заработи инстинктът на делови човек и му подсказа, че това е от онези редки случаи в живота, които не бива да се изпускат. Всички босове в парфюмерийния бизнес биха продали душите си на дявола за такава възможност да подобрят изделията си. Майната им на всички тези „Утринни пъпки“, „Вечерен бриз“, „Горска свежест“! С новия препарат „Диана Мармион“ направо ще нокаутира разните там шанели, кристиандиори, херери и други бастиони на благовонията така, че от тях няма да остане камък върху камък!
— Трябва да прибавим някакъв зноен аромат, нещо страстно. Трябва да поръчаме на дизайнера специален флакон, защото това са мангизи, млади момко, много мангизи! Разбира се, в началото ще има проблеми с търсенето, но добрата реклама… Да, между другото, как да наречем новия парфюм?… Аха, измислих го: „Съблазън“.
— Няма ли да е малко такова… фриволно? — попита Майкъл.
— Напротив, особено ако се напише на френски и се произнася по френски маниер „Seduction“. Повярвайте ми, момко, в тая работа аз съм от стара коза яре. Кажете, а не може ли препаратът да се получи във вид на прах? За да се добавя например към пудрите за лице… Помислете.
После се захванаха да съставят договора, мистър Гросбюргер не обичаше да се разтакава.
Час по-късно Елтън излезе от кабинета на Гросбюргер твърде доволен. Минавайки край писалището на мис Бойл, той задържа дъх и се усмихна мило на своята неволна помощница. Но тя дори не го забеляза. Беше заета с една ужасно трудна, но приятна работа — да удържа в юздите им неколцина млади мъже с лица на влюбени до идиотия.
Приповдигнатото настроение не напусна Майкъл Елтън до офиса му. Остана мъничко обиден, че мис Мелисън не откъсна поглед от пишещата машина, когато той влезе.
— Хей, вие! — извика Майкъл весело. — Не ви ли интересуват резултатите от преговорите? Добре, за ваше сведение, всичко мина по-добре от очакваното — нашият препарат става, и то как! Скоро ще бъдем богаташи. Какво мислите по въпроса, мис Мелисън?
— Аз такова… много се радвам, мистър Елтън — отвърна тя неуверено.
— Да, но не ви личи. Случило ли се е нещо?
— Нищо, мистър Елтън. Наистина се радвам.
— Защо тогава очите ви са влажни? — Той се приближи до бюрото. — От радост ли? — Помълча, защото не знаеше как да продължи. — От вас се носят приятни ухания. Как се казва парфюмът?
— Май „Пролетни пъпки“ — прошепна мис Мелисън и избърса нослето си. — Аз такова… — Внезапно млъкна и впери очи в шефа. В погледа му забеляза нещо, което не беше виждала досега.
Майкъл Елтън гледаше секретарката си, сякаш я виждаше за пръв път. Беше цялата озарена, сякаш увенчана с ореол. Не беше виждал нищо подобно. Отиде до нея, хвана я за ръце и я накара да се вдигне.
— О, мис Мелисън! Скъпа Джил! — възкликна той. — Изглежда съм бил сляп! О, моя очарователна, възхитителна Джил!
Гърдите й изпуснаха неволен възглас на облекчение.
Е, разбира се, предстоеше й да обяснява някои неща, много повече — да излъже, но играта си заслужаваше: съдържанието на бутилката би й стигнало до свършека на света. А засега…
— Скъпи, скъпи мистър Елтън — нежно измърка тя.