Докато обикаляше кабината, тя видя, че яхтата изглежда здраво заключена със сребристия катинар. Това означаваше, че баща й не е тук — но все пак тя не се разтревожи особено. Ани знаеше комбинацията: 3-5-6-2. Можеше да слезе долу и да провери.
Но когато започна да върти шайбата на ключалката с палеца си, усети, че е мокра и хлъзгава. Погледна си ръката и видя кръв.
— И не само по ръката й и по ключалката: имаше кръв и по дървеното перило на стълбата към каютата. Точно там, в ъгъла, сякаш някой си бе разбил главата, слизайки към каютата.
На Ани й се искаше да вярва, че кръвта е от риба.
Татко й сигурно бе уловил лефер. Или костури. Или дори акула.
Той винаги носеше риба на борда, а където имаше риба, имаше и кръв. Разпорване, чистене, измиване на рибата… толкова мръсна работа.
Но очите на Ани се изпълниха със сълзи; тя някак си усещаше, че тази кръв не е от риба. Баща й бе най-подреденият моряк на земята. Винаги на палубата имаше навит маркуч и той измиваше внимателно лодката след всяко пътуване.
— Ани!
Щом чу името си, тя се завъртя. Майка й слизаше надолу с Тара, но като зърна лицето на Ани, тя се затича. Сега Ани плачеше толкова силно, че дори вече не виждаше майка си, но чуваше стъпките й по дългия док, а после усети как лодката се разлюля и подскочи, когато Бей се хвърли на борда и грабна Ани в прегръдките си.
— Случило му се е нещо ужасно — проплака момичето. — Той е ранен, мамо, или нещо по-лошо… бил е тук, но вече не е и е ранен…
3.
Полицаите пристигнаха за по-малко от десет минути след обаждането на Бей, три коли спряха в корабостроителницата. Бей се опита да задържи Ани, но дъщеря й се отдръпна, твърде разтревожена, за да стои на едно място. Тя слезе по дока и махна на полицаите.
— Днес сигурно няма никакви престъпления — предположи Тара. — Толкова много полицаи за толкова малко рибешка кръв.
— Надявам се да е така.
— Наистина ли? Напълно бих те разбрала, ако изпитваше нещо друго — започна Тара, опитвайки се да я разведри; но спря веднага щом видя изражението на Бей.
— Погледни Ани — тя не е на себе си. Ами ако той е ранен зле?
Когато полицаите приближиха, момичето изтича и застана до майка си. Бей говореше внимателно, опитвайки се да запази спокойствие, докато им предаваше известните й факти: че Шон е пропуснал съвещание в банката, че с Ани са дошли до лодката да го търсят и че са открили кръв на прага.
— Коя е неговата лодка? — попита полицай Пери, висок младеж с къса черна коса, който сега се усмихваше мило на Ани.
— Тази — кимна момичето и изтича до „Алдебаран“.
— Хубава рибарска яхта — поклати глава полицай Дейтън.
Бей нищо не каза, само наблюдаваше как полицаите се качват на борда. Гадеше й се; Тара я хвана за ръката и я стисна здраво. Наблюдаваха как полицаите оглеждат кръвта отблизо; вървяха бавно по палубата, поглеждайки нагоре към небето и встрани към водата. Ани стоеше на палубата, без да откъсва очи от тях.
— Защо гледат във водата? — попита внезапно тя, обръщайки се към майка си.
— Мисля, че трябва да потърсят улики навсякъде — отвърна Бей.
— Само улики?
— Да, скъпа.
Бръчката между веждите на Ани стана по-дълбока, а сърцето на майка й биеше все по-силно. Никога нямаше да прости на Шон за този момент, когато дъщеря им наблюдаваше как полицаите оглеждат водата, търсейки тялото му. И от тази мисъл кожата й стана леденостудена; тя се ужаси за съпруга си.
Един от полицаите вдигна радиостанцията си и се обади. Полицай Пери попита Бей дали знае комбинацията за катинара, за да се уверят, че Шон или някой друг не лежи ранен вътре.
— Входът е заключен отвън. Не може да е там.
— Все пак за всеки случай.
Тя се поколеба.
Не беше сигурна точно защо. Колкото повече чакаше, толкова по-добре осъзнаваше, че се страхува от онова, което ще открият вътре — Шон лежи ранен или нещо по-лошо и всички онези неща, които той криеше от нея.
— Три-пет-шест-две — изтърси Ани.
— Може ли? — попита полицай Пери, очаквайки позволението на Бей да влезе. Тя кимна.
Той отвори капака и се спусна вътре в яхтата. Полицай Дейтън го последва. Бей наблюдаваше. По чакъла изпращяха гуми; тя се обърна да погледне и видя един тъмен седан да паркира до полицейските коли. Двама мъже, и двамата с костюми, слязоха от колата, а след тях се приближиха и още двама униформени.