— Радвам се, че дойде — започна той.
— Аз също…
— Ако не беше дошла, щях да те намеря.
Тя кимна. Загледаха се един в друг, а неизказаните думи увиснаха помежду им. Тя се чудеше дали в него се води същата душевна борба като у нея. Беше се подготвила за този момент и знаеше, че не може да продължи с Дани, докато не разбере всичко.
— Кажи ми останалото от онова, което искаше да споделиш с мен. Какво искаше Шон? — попита тихо тя. — Объркана съм от всичко това.
— Знам. — Той вдигна меден инструмент от бюрото, намръщи се и го остави. — Това ме влудяваше. Опитвах се да разбера какво е имал наум и защо е дошъл при мен. Не съм казал нищо за това — предполагам, че съм искал да го забравя.
— Искам да разбера какво е станало — настоя Бей и го погледна в очите. — Аз… напоследък имам толкова малко доверие, Дани. Винаги съм мислила, че ти си единственият човек, който безусловно… — Тя заекна. — Вероятно не е честно, че те превърнах в свой идол. Никой не би могъл да достигне тези очаквания. Но трябва да те попитам нещо. Ти помогна ли на Шон?
— Да му помогна?
— Ти… разследването съсредоточи ли се върху теб?
— Не, Бей. Поне аз не знам — отговори Дани.
Бей отпусна глава с облекчение.
— Когато полицаите ми казаха, че Шон е вземал пари от клиентите си в банката, аз си помислих, че светът е свършил. — Бей си спомни шока от онези дни. — Наистина. После се появи ти и аз реших, че това е такъв дар, да се върнеш в живота ми като приятел…
— Аз все още съм ти приятел, но съм човек — отговори тихо той. Погледна към нея, а сините му очи бяха потъмнели от изтощение и вълнение. — Ще ми позволиш да ти кажа какво стана?
Тя кимна и подръпна сакото си.
— Искам да започнеш с това защо ме излъга, че не си виждал Шон скоро. Когато дойдох при теб за пръв път, ти каза, че не си го виждал, преди да дойде тук и да поиска да построиш лодка за Ани.
— Това беше вярно, Бей.
— Но ако той е бил попечител на фонда на дъщеря ти…
— Чарли се занимаваше с това — обясни Дан. — Парите идваха от нейното семейство и бяха много. Никога не съм се интересувал от тях. Знам, че звучи неискрено — и може наистина да е така. Имам предвид, че ми харесваше да не се тревожа за ипотеката като другите хора. Но аз имам доста прости вкусове — не държах да ходя на Бахамите или да си купувам БМВ или ролекс.
Бей кимна. Онзи Дан Конъли, когото тя познаваше, се интересуваше от вятъра, от звездите, от морето, от финия дървен материал, от добрите инструменти, от приятелството. В това отношение той бе толкова различен от Шон, за когото материалните неща означаваха успех, престиж — неща, на които придаваше все по-голямо и драматично значение.
— Дори Чарли не беше чак толкова впечатлена от парите или от онова, което можеше да се направи с тях. Мисля, че е така с хората, които са ги имали през целия си живот: те просто ги приемат като даденост и няма причина да ги излагат на показ. Аз имам този стар пикап вече цяла вечност; Чарли караше десетгодишен форд.
Бей кимна.
— Тя… Елиза… всички пари си бяха техни. Аз никога не съм искал да имам нещо общо с парите им и се гордеех с това, че не се нуждая от тях. Произлизам от работническо ирландско семейство и винаги сме си изкарвали хляба с труд. Дядо ми беше строител и той е гравирал това бюро…
— За нейния дядо… — Бей бе поразена от връзката.
— Бяхме две деца от срещуположните краища на града. Нейното семейство притежаваше огромната къща, а моето работеше в нея. Те бяха земевладелци, ние бяхме търговци.
— Тогава защо…
— Защо се оженихме? — попита Дани. Погледът му се насочи към снимките на лавицата. Чарли — руса и уверена, елегантна, но за Бей — студена; жена, която бяга, вместо да се справи с емоциите на дъщеря си. — Противоположностите се привличат, нали?
— Това е сигурно — съгласи се тя, мислейки за себе си и за Шон; денят и нощта.
Дани кимна.
— Аз бях онзи голям, недодялан герой на работническата класа с колан с инструменти, а Чарли беше дебютантката, току-що завършила училище, която винаги знаеше кой прибор да използва.
— Ти беше повече от това — неволно изрече Бей.
Дан сви рамене.
— Винаги имаше пречки. Аз съм ирландски католик, а тя е протестантка. Това създаваше много проблеми на религиозни празници и когато се роди Елиза. Но в общи линии ние ги преодолявахме. Научихме се как да се борим. Чарли не можеше да понася някой да повишава тон. Така че за мен най-лесният начин бе да оставя Чарли да спечели.