— Предаде се?
— Доста — отвърна той. — Когато тя е права, значи е права; а когато греши, тя пак е права, както се пее в песента. Може би просто се боях, че сме прекалено различни, че не сме един за друг — и не исках да се задълбочавам в този въпрос.
Бей зърна отражението си в стъклото на една снимка. Буйната й червена коса и луничките не оставяха съмнение за произхода й; тя бе от ирландски работнически род като Дан, като Шон. Но докато тя се чувстваше горда с корените си, Шон прекара целия си живот, опитвайки се да изтрие всички спомени за факта, че семейство Макбий не са били винаги членове на яхтклуба, членове на кънтри клуба „Хотърн Линкс“.
— Мислех, че сте били много щастливи — обади се Бей. — Заради начина, по който каза името й през онзи първи ден.
Дан кимна.
— Знам. Правя го. Опитвам да убедя себе си може би. Защото я обичах толкова много… в началото бяхме много щастливи и това продължи много дълго. Но около година преди смъртта й нещо се промени. Не знам какво беше, но знам, че се случи. Един ден се прибрах от работа, а тя не беше вкъщи. Елиза беше сама у дома, разстроена заради това, че майка й я няма.
— Познавам това чувство — отвърна Бей, мислейки за преживяванията на децата си в нощите, когато Шон не се прибираше.
— Чарли си дойде след около час, беше щастлива и развълнувана и не преставаше да говори за филма, който беше гледала. Забравих кой беше — но отишла с приятел. Каза…
— Помисли ли…
Дан поклати глава.
— Помислих, че е отишла с приятел. Точка. И до ден-днешен все още си мисля така.
Но в действителност не беше така — Бей виждаше това. Той полагаше всички усилия да излъже себе си.
— След това очите й бяха различни. Преди те винаги грейваха, като се приберях у дома. Но през онази година започнах да се чудя дали не мисли да ме напусне. Попитах я — дори я молих да ми каже. Чарли не харесваше молбите, не харесваше силните емоции… предполагам, че е била възпитана така. Задържай чувствата си, не позволявай на някого да види, че си наранен.
— Елиза, изглежда, може да ги изразява — отбеляза Бей.
— Аз исках да е така. Понякога й е по-трудно отколкото изглежда. Тя избухва, а после се затваря напълно. Нищо не влиза и не излиза. Но както и да е — да се върнем към последната година с Чарли; тогава работата ми наистина не вървеше.
И Бей отново разбра за какво говори той. Помисли си колко разсеяна бе тя, опитвайки се да помогне на децата с домашните им, да задържи нещата в нормалния им ритъм, същевременно обезумяла от безпокойство…
— Тревожех се, че я губя, и престанах да се грижа толкова много за работата си. Искам да кажа, че дървените лодки са красиви и за мен те са един труд, изпълнен с любов, но са нищо в сравнение със семейството ми.
— Но бизнесът ти е продължил да върви…
— Да — отвърна той. — Обаче сърцето ми не беше в него. Всичко това звучи като едно огромно извинение, знам — но не е. Не искам да е така. Просто държа да ти разкажа цялата история. Виж, Чарли инвестира в моята компания.
— Тази?
— Да. От нея не се изкарват много пари. Всъщност хората казват, че карането на лодка е прекалено скъпо и доста неудобно, че е по-евтино да застанеш под един студен душ и да късаш стодоларови банкноти. Е, строенето на дървени лодки доста прилича на това. Не е лесно да висиш цяла зима в тази неотоплена барака. През някои години изкарвам малка печалба, но обикновено, ако си възвърна разходите за лодките, се смятам за късметлия.
— Значи Чарли те е измъквала.
— Да. Тя ме финансираше. Никога не съм си мислил, че това я притеснява — всъщност си мислех, че й харесва. Казваше, че е романтично. Знаейки, че дядо ми е направил това бюро и че аз вървя по пътя му, като работя с дърво… правя класически лодки от нулата само с двете си ръце. Тя имаше моряци в рода си. Но това е вглеждане в миналото; може би забравихме да гледаме напред.
— Или в настоящето.
— Може би. Както и да е, тя започна да мърмори. Кой се нуждаел от още един класически корабен шедьовър? Зае се сериозно с финансите от фонда на Елиза, искаше да разбере механизма им — заговори, че смята да завърши магистратура по бизнесадминистрация. И аз изведнъж си помислих, че й се струвам само един работник с чук.
Бей се замисли за Шон, за надменното му отношение към работниците. Той наистина ги гледаше отвисоко, смяташе ги за по-нисша класа, въпреки че баща му беше железопътен работник.