— И така, през онази година аз наистина обърках нещата. Взех твърде много поръчки и оплесках някои от тях. После обърнах другата страна — изобщо престанах да приемам поръчки. Парите, които бях спечелил, бързо свършиха. И трябваше да помоля Чарли за още от фонда, само за да покрият дълговете ми, сметките, с които изоставах. А те се трупаха като лавина.
— Тя беше ли разстроена?
Дан се втренчи в бюрото, сякаш право в очите на Посейдон.
— Това е почти най-лошата част. Тя изобщо не изглеждаше разстроена. Изглеждаше й забавно.
— О…
— Сякаш не искаше да взема това насериозно; сякаш моята работа винаги е била хоби и се нуждаехме от още пари, за да може тя да продължи. Изглежда, вземаше толкова много повече от хората, с които се срещаше в банката, от адвокатските кантори — за „да набере скорост“, както го наричаше, имайки предвид фонда на Елиза.
— Шон? — попита Бей. — Той беше ли един от тези хора?
Дан кимна.
— Да. Спомнях си го отпреди. Тогава не го харесвах. Не знаех, че вие двамата сте се оженили. Не бях го виждал през всичките тези години, но тя говореше много за него. Колко услужлив бил, колко добре се справял с парите, как я насърчавал да получи образование заради фонда, как искал да й помогне.
Бей беше виждала Шон в действие; някога това й изглеждаше привлекателно. Той имаше дар слово и бе страхотен, когато искаше да убеди хората, че са много умни, че той може да се поучи от тях, че ако обединят сили с него, те могат да се превърнат в страхотен екип. Качеството, което го превърна в изключителен бизнесмен. Но с Чарли… тя беше толкова красива, аристократична и притежаваше всичко онова, което Шон искаше да бъде… може би с нея той наистина е имал предвид всичко, което е казвал.
— Мисля, че съпругът ти искаше да спи с жена ми — каза Дан.
— А мислиш ли, че наистина го е направил?
Той поклати глава.
— Не. Кълна се, щях да го разбера. Познавах Чарли толкова добре. Можех да я чета като книга. Знаех, че се вълнува от всичко, което той знае, от това колко умен бил във финансовия свят — всичко това я забавляваше. Мисля, че вниманието му я ласкаеше.
Бей се присви, като си представи, но повярва напълно на това.
— Дълго преди да го срещна отново — продължи Дан, — исках да го убия. Мислех, че сваля Чарли и макар да не вярвах, че тя ще се поддаде, не харесвах онова, което той причиняваше на семейството ни.
— Съжалявам.
— Вината не е твоя, Бей. Добре — всичко това е само фонът. Ето останалото.
Бей се напрегна, докато наблюдаваше лицето на Дан.
— Чарли почина. Дори не искам да се впускам в подробности какво бе това — за мен и за Елиза. Бизнесът ми беше на ръба почти година, но след това той тръгна направо към ада. Станах попечител на мястото на Чарли — имах възможност да използвам парите на Елиза. Един ден се обадих на Шон да видя как мога да заема няколко хиляди долара от фонда — над онова, което ми плащаха — за да покрия един чек. Той се появи тук на следващата сутрин.
— О! — възкликна Бей. Шон бе видял възможност.
— Съчувстваше ми, беше настроен някак си дружелюбно… оглеждаше се, възхищаваше се от лодките.
— Макар че не си падаше по дървени лодки — отбеляза тя.
— Никога не се знае. Започнах да си мисля, че съм грешал за него. Изведнъж се сдобих с нов най-добър приятел.
— Наистина ли го чувстваше така? — попита скептично Бей. Все пак искаше да повярва, че някой е видял нещо добро и истинско у Шон.
Той поклати глава почти тъжно, не искаше да я разочарова.
— Не. Знаех, че крои нещо. Играеше си с мен — усещах го. Но самият аз бях доста отчаян — на Елиза й беше толкова трудно. Усещах, че ще изгубя всичко, ако не измисля нещо.
— Фондът…
Дан кимна.
— Всички тези пари просто си стоят в банката — обясни тогава Шон.
— И ти какво направи?
— Мислих за това цяла нощ. Тъй като той наистина не предложи нищо, нищо не изглеждаше незаконно, аз си помислих, че наистина говори сериозно, че има начин да се направи нещо, за да мога да използвам парите — да заема от фонда — и да ги върна. Но на следващия ден му се обадих.
— На Шон?
— Да. И му казах да забрави за заема. Не исках парите. На следващия ден той се появи отново.
— Тук?
Дан кимна.
— Каза, че искал да ме наеме да построя лодка за дъщеря му…