— Поне го е направил.
Но Дан поклати глава.
— Не, Бей. Мисля, че беше претекст — причина да дойде тук. Каза, че Ани харесвала лодки, но че не била много активна — че вероятно нямало да използва много лодката.
— Това копеле! — извика Бей.
— Знам. И двамата го знаем. Когато каза това, аз наистина разбрах, че той иска нещо лошо. Опитваше се да ме проучи — да види от колко пари се нуждая, доколко далеч съм готов да стигна. Използваше дъщеря си, а аз щях да използвам моята.
— Но ти не си…
— Не. — Поклати глава. — Дори не трябваше да си го помислям. Но преминавах през трудности и бях толкова уплашен, че ще изгубя това място, ще изгубя препитанието си. Дъщеря ми имаше всичките пари, от които някога щеше да се нуждае, а аз си мислех как ще я издържам. Исках тя да се гордее с мен, с това, което правя.
— И какво поиска от теб Шон?
— Каза, че като попечители ние можем да създадем бизнес и да използваме пари от фонда на Елиза. Аз се замислих: вероятно можех да го направя веднъж, като вземех заем от главницата. Той предлагаше — петдесет, сто хиляди.
Бей скръсти ръце. Мразеше Шон заради това, че се бе опитал да накара Дан да вземе пари от собствената си дъщеря.
— Помислих си, какво пък, ако го направя за една година? Може би за шест месеца. Да действам агресивно и да започна да продавам лодки. Ще съкратя разходите за материали, може би ще използвам по-евтино дърво. Клиентите ми са богати собственици на яхти и не се плашат от големите сметки. Ще си направя по-добро счетоводство, ще си събера някои дългове — започнах да си мечтая за всичко това.
Бей слушаше и й се искаше Дан никога да не си е помислял за това.
— Шон каза, че в сравнение с онова, което е в главницата на фонда, това било нищо.
— Какво искаше в замяна?
— Като се замисля, смятам, че искаше да използва фонда като холдингова компания. Попита как бих се почувствал, ако там има някои непознати депозити и тегления, стига те да не засягат дългосрочната стойност на фонда. Казах, че не се интересувам.
— Просто така?
Той кимна.
— Щом зададе въпроса, разбрах, че иска нещо нередно. Не разбирам от банкиране, но усетих погледа му. Той прикри това веднага — уговаряйки ме да построя лодката.
— Този гадняр — възкликна Бей. — Тя направи онази лодка.
— Знам — отвърна Дан. — Казах му, че не е нужно да я задържам — че ако само ми я покаже, аз мога да изчисля размерите в по-голям мащаб и да построя нещо наистина красиво за Ани.
— И си мислиш, че цялата работа е била претекст за него за… какво? Да пере пари? — попита Бей.
— Нямам никакво доказателство. Просто така ми изглежда сега, когато се опитвам да свържа нещата.
— Защо не каза на полицията?
— Защото съм попечител на Елиза. И се чувствах зле заради това, че го обсъждах с него дори за кратко. Просто исках всичко това да изчезне.
Бей трепереше отвътре. Съпругът й е кроял всичко това, работел е върху него през цялото време, а тя дори не беше забелязала? Втренчи се в Дан, мислейки си за това колко влюбена беше в него като млада и колко добре се чувстваше в прегръдките му онзи ден. Искаше да го види като герой… безкористния идеалист… Изправи се и започна да крачи.
— Защо ти? — попита. — От всички попечителски фондове в „Шорлайн“, защо точно на Елиза?
Дан се изкашля, наведе леко брадичка и погледна Бей право в очите.
— Мисля, че е заради теб. Или може би трябва да кажа, заради нас.
— Какво?
— Онези твои писма.
— Той показа ли ти ги?
— Не — Дан поклати глава. — Не. Но знаеше много за мен. Знаеше, че винаги съм работил с ръцете си, че не ми пука много за банкови сметки и за пари — неща, за които бях ти писал. Макар че беше толкова отдавна, хората всъщност не се променят във важните неща. Предполагам, че след като цял живот не ми е пукало за такива неща, аз се превръщам в лош избор и като баща с дъщеря, която притежава попечителски фонд.
— Шон те е избрал — въздъхна Бей, — защото не обръщаш внимание на тези неща.
— Страхотно усещане е — да знаеш, че си бил избран, защото си пълен будала, смотаняк, който сам си проси да го баламосат.
Бей примигна и кимна. Не можеше да го утеши, защото знаеше как се чувства.
— Бей — каза той, стана и заобиколи бюрото. Когато приближи, тя усети първичния подтик да бъде прегърната, да го прегърне отново, но вместо това отстъпи назад.