— Не… — изрече, потрепери и тръгна към вратата. — Дори да не си взел парите, мразя факта, че си помислил за това. Не мога да понеса, че Шон се е опитал да използва дъщеря ти.
— Бей, моля те…
— Знаеш ли кое е най-лошото? — попита тя със сълзи на очи. — Лодката на Ани. Знаеш ли какво означаваше за нея този малък модел на лодка? Тя я направи за него. А той е искал да я използва като поредния реквизит в гадните си мошеничества.
— Знаеш ли каква е иронията? — изрече Дани с болка в очите. — Мисля, че в крайна сметка той наистина е искал да построя лодката за Ани. Защо иначе ще се връща да ми остави модела? Това стана дълго след като му казах, че не се интересувам от предложението му, че не искам да му помогна.
— Този детайл почти няма значение — заяви Бей.
— Знам.
— Довиждане, Дани — каза тя. — Трябва да си помисля за всичко това.
Излезе и се качи в колата си. Повдигна й се от срама заради постъпката на Шон, да се подмазва, да се опитва да се добере до попечителския фонд на едно момиченце. Как може тя да не е знаела? Нима бе живяла в друг свят?
Опита се да си припомни: Шон се промени, след като Марк Боланд стана президент. Стана по-раздразнителен, по-борбен. Дали изведнъж не си е помислил, че повечето пари ще компенсират разочарованието в кариерата му? Дали не си е представял, че кражбите от парите на клиентите му ще го накарат да се почувства по-велик? Ами онази лъжа, обещанието пред Бей, че ще се промени?
— Ти си жалък! — изкрещя Бей. — Как си могъл да го направиш?
Престъпленията на съпруга й изведнъж се превърнаха в реалност. До тази минута тя познаваше само абстрактното — ченгетата и агентите задаваха въпроси, вестниците съобщаваха неясни подробности. Дори Огъста не беше я накарала да осъзнае това толкова мъчително. Но Дани току-що го превърна в реалност.
Сега си представяше картината как съпругът й се опитва да накара Дани да му позволи да използва фонда на Елиза, опитвайки се да завербува друг баща и да го превърне в отвратителен човек.
— Мразя те, Шон — изрида Бей. Не искаше да се вижда отново с Дан, не искаше да се изправя пред човека, който бе видял Шон в действие или да й напомня кой в действителност е бил съпругът й. Мразеше Шон заради неговите престъпления, заради това, че бе захвърлил всичко, което имаха, общия им дом, красивите им деца. Мразеше го заради това, че опетни нещо толкова чисто и ценно, което бе само нейно. Докато излизаше от паркинга, едва не удари колата на Джо Холмс.
26.
— Видях госпожа Макбий да си тръгва оттук доста бързо — каза Джо, наблюдавайки внимателно лицето на Дан Конъли. Очите му изглеждаха неспокойни и се стрелкаха към вратата, сякаш Бей можеше да се върне всяка минута.
— Да — отвърна той.
Агентът кимна, очакваше да каже нещо повече, но той не го направи.
— Слушай — започна Джо. — Имам още няколко въпроса към теб. За смъртта на жена ти.
— Добре — отвърна Конъли. — Давай.
— Прочетох полицейските доклади и всички допълнителни материали. И всичко, което прочетох, сочи, че Шарлот е била блъсната от червен микробус. Не от пикап. Така ли е?
— Тъмночервен микробус — коригира го Дан. — Поне така си мислеше Елиза в началото.
Джо кимна.
— Да. Полицейският доклад отбелязва това — направи пауза, искаше да бъде по-деликатен, — че е травмирана от събитието. Че не е издържала много на разпитите заради душевното си състояние.
— Тя бе направо съсипана от това.
— Значи няма… няма съмнение за нейната памет, за онова, което е видяла? Възможно ли е да е било пикап, а тя да го е помислила за бус? Смяташ ли, че знае разликата?
Дан посочи към паркинга.
— Аз управлявам корабостроителница. Тя е израснала тук. Знае разликата. От друга страна, тя е малко момиче, което е видяло да убиват майка му. Спомените й от онази вечер са объркани.
— Имаш ли нещо против да поговоря с Елиза? — попита Джо. — Само за да потвърди какво е видяла…
— За Елиза ли става дума? — попита остро Конъли. — Или за мен?
Изненадан, но без да го показва, Джо си пое дъх:
— Защо не ми кажеш — попита бавно той — какво имаш предвид?
Дан поклати глава. Джо отстъпи назад, за да му даде време. Дан имаше да каже нещо, което го измъчваше. Джо познаваше признаците.
— Радвам се, че сте тук — каза най-накрая Дан. — Щях да ви се обадя. Има нещо, което трябва да ви кажа. Става дума за Шон Макбий и попечителския фонд на дъщеря ми… фонда на Елиза Дей.