Выбрать главу

Като се върна в офиса си, Джо Холмс се обади на шефа си Ник Никълсън, за да докладва, че има потвърждение на информацията за това, че Макбий е искал да използва фонд „Елиза Дей“, за да „паркира“ в него средства, откраднати от други сметки.

— Дан Конъли бил ли е замесен? — попита шефът.

— Не. Сигурен съм в това. Но е странно — аз отидох, за да задам на Конъли няколко въпроса за смъртта на жена му, а той решава да отговаря на въпроси за Макбий.

— Ти вече беше забелязал нередностите във фонда.

— Да. За които Конъли дори не знаеше. Злоупотребите са станали преди смъртта на жена му. Той не е знаел нищо.

— Значи, ако Макбий вече е бил вложил пари във фонда „Елиза Дей“, защо се е нуждаел от участието на Конъли?

— Макбий е бил привлечен от него в минутата, когато е разбрал, че бизнесът на Конъли е в криза.

— Бизнес в криза — попита скептично Никълсън.

— Знам, знам — отвърна Джо. — Обикновено това е червен флаг за финансови злоупотреби, но той е усетил, че този път не е така. Виж, може и да греша, но мисля, че Макбий и неизвестните престъпници просто са чакали Конъли да излезе от играта.

— Да излезе от играта?

— Да. Той е бил като узрял плод, готов за откъсване. След смъртта на жена му на него му е било трудно да свърже двата края. Бизнесът, дъщеря му… всичко се е разпадало пред очите му и той с всички сили се е опитвал да закърпи нещата.

— Както и да е, ето моята теория. Макбий вече е използвал фонда; искал е разрешение от Конъли наистина да започне да взема парите — не само да ги влага. Ако Дан Конъли е бил достатъчно разорен или отчаян, Шон е можел да изглежда като герой — да му изпраща средства.

— Значи Шон се е опитвал да вербува някой нов.

— Да.

— Както е вербувал хора и преди. Защото не го е правил сам.

— Точно така — отговори Джо. — Макбий е осигурявал чековете, паричните ордери; депозирал е малки количества в сметката си в Анкор. Големите пари са били вложени в големи сметки, като фонда „Елиза Дей“.

Джо огледа извлеченията от фонда, пръснати на бюрото му.

— Накрая средствата са били прехвърляни в офшорни сметки. Но това е станало по-късно. Мисля, че е използвал и други фондове — като попечител той е можел да издава чекове, да тегли пари, когато е било необходимо.

— Вероятно е мамил хора, които са имали скорошни загуби, смъртни случаи на близки — хора като Конъли, които не са се интересували от финансовите детайли.

— Да — съгласи се Джо. — Но тогава става интересно. Около месец преди да умре, Макбий започва да връща парите на хората. Това е едва забележимо, само в няколко случая — но мисля, че ако продължим да се ровим, ще намерим някакъв модел.

— Казваш, че е станал съвестен? Това се случва рядко — той е крадял успешно от клиентите си. И изведнъж решава да излезе на чисто?

„Какво е станало с теб — учуди се Джо, загледан в балансите. — Какво е променило решението ти?“

— Гледам първия голям депозит, шейсет и две хиляди долара, внесен във фонда „Елиза Дей“ преди около година и половина — каза тихо Джо, прокарвайки пръст по колонката.

— Преди смъртта на госпожа Конъли.

— Тя е знаела — заяви Джо, преглеждайки отново документите.

— Коя част от нещата? — попита Ник.

— Или това я е убило? — изрече Джо, загледан в цифрите, а после и в бележките и рисунката върху папката.

— Може ли тя да е „момичето“?

— Не отговаря. Моментът не съвпада.

— Вярно. Не може това да е убило Чарли — станало е цяла година преди той да започне да връща пари в сметките. Е, какво е станало с Шон?

— Може би неизвестните престъпници са заплашили семейството му. Продължавай или ще нараним дъщеря ти. Или някоя от дъщерите им.

— Прегазват я с пикап? С тъмночервен микробус? — учуди се Джо.

— Не се е случвало още — може би Шон е бил убит заради другия, който и да е той. Продължил е по своя план да се измъкне от играта и приятелчето му го е убило. Защо сега да се занимава със семейството му?

— А забелязали ли сте, че бедата започва, след като Боланд пристига в банка „Шорлайн“? Неизвестният престъпник трябва да е Боланд — заяви Джо.

— Не може да е Боланд — възрази Ник. — Той е бил чист в „Анкор Тръст“. Никога не е имало оплакване, нито дори намек срещу него. Какво, отива в нова банка и изведнъж става лош? Не става така. Не, той е влязъл в бърлогата на крадците и е разтърсил всичко.