Той работи цял ден, разделяйки времето си между две лодки, които се опитваше да завърши. Часовникът тиктакаше — дали да й се обади? Можеше да каже, че иска да разбере как е. Или можеше да се опита да й обясни повече.
Гордостта бе странно нещо. Почти като това да бъдеш измамен от мошеник, и то не просто от някого, а от съпруга на жената, в която се влюбваше. След известно колебание реши да разкаже на ФБР цялата история.
Джо слушаше, водеше си бележки; в един момент попита Дан дали иска да го представлява адвокат. Дан беше напрегнат, но лицето му беше безизразно.
— Скрили сте информация — заяви агентът. — Тя можеше да ни помогне по-рано да разберем, че Шон е искал да използва попечителския фонд на дъщеря ви. Можеше да ни помогне да си обясним онова анонимно обаждане, което сте имали.
— Как? — попита Дан.
— Някой знае за връзката ви с Шон. Обаждането може да е било опит да се разбере дали вие искате да се включите в една продължителна операция. Или може да е било прикрита заплаха — може би вие знаете прекалено много. Защо не ни предложихте услугите си?
— Това е ново за мен — отговори грубо Конъли. — Да се намирам в центъра на разследване. Имам много чувствителна дъщеря. Трябва да се отнасям внимателно с всичко, свързано с майка й. Не желая да я замесвам в това. Какво имате предвид под „заплаха“?
— Макбий се е домогвал до фонда на дъщеря ви — заяви Джо. — Не помислихте ли, че това трябва да излезе на бял свят? И не смятате ли, че неговите съучастници все още го искат?
— Вижте, аз го защитих от него — сигурен съм, че той е казал това на съучастниците си, които и да са те. Аз направих каквото можах и сега искам всичко да свърши. Тук ние си живеем нашия живот — не обичам да бъда изучаван или да се чувствам задължен да докладвам на вас или на някой друг.
На Дан наистина му беше писнало от типове в костюми и от полуистините, с които живееха те; ставаше дори още по-зле заради десетте секунди, когато се изкуши да се присъедини към Шон. Това бе единствената реална заплаха, за която можеше да си мисли. Парите бяха странно нещо. Той стана корабостроител, защото това бе нещо чисто, нещо истинско и защото бе далеч от този долен кариеризъм. Но имаше и недостатъци като всичко останало.
Елиза сигурно се бе върнала от училище или скоро щеше да се върне. След малко щеше да й се обади, да я попита какво иска за вечеря.
Но имаше малко време, преди да се прибере у дома. След като разказа всичко на Джо, се почувства свободен и нямаше търпение да се види с Бей. Качи се в пикапа си и потегли на запад, към Хабърдс Пойнт.
Елиза подреди своите грахови зърна: дванайсетте.
Те бяха замразени и тя трябваше да ги размрази. Готвенето ги лишаваше от аромата и твърдостта им. Отнемаше много и от тяхната хранителна стойност. Елиза искаше да пожелае да е здрава. Затова се опитваше да подобри хранителните си навици.
Наля си чаша вода.
После си пусна любимия диск на Андреа Бочели и запали свещ. Ако превърнеше яденето в някакъв специален ритуал, може би щеше да й се иска да го прави по-често. Погледна през прозореца, чудеше се кога ли ще се прибере баща й.
Изяде първото грахово зърно, като го дъвчеше усърдно. Възелът в стомаха й не беше толкова стегнат, както когато си мислеше за майка си: за това как тя приготвяше вечерята на Елиза. Докато не я видя да се целува с господин Макбий, се хранеше съвсем нормално.
Почувства се добре, като каза на Ани. Всъщност облекчението от разкриването на истината пред някого я подтикваше да разкаже на още някого — на баща си. Както казваха в „Банко“: „Ти си толкова болен, колкото са твоите тайни.“ Може би това беше по-истинско отколкото Елиза някога би повярвала.
Докато дъвчеше третото си зрънце, реши да направи нещо още по-специално за себе си: да пие водата си с лед от сребърната си чаша. Сега това бе борба с демоните, придвижване през болестта, стъпка напред към лечението.
Майка й й даде тази чаша. Тя се наследяваше от поколения. Беше я купил генералът: най-романтичната военна фигура в историята на Съединените щати или може би в цял свят. Генерал Джон Самюел Джонсън бе взел чашата от самия Пол Ривиър като подарък за любимата си Даяна Фийлд Етуд. И той я пренесъл през замръзналата река.