— Искаш ли чай? — попита майка й. — Студено е.
— Не, благодаря — отвърна Ани, насилвайки се да бъде смела. — Можем ли да поговорим в моята стая?
Те се качиха заедно горе и майка й спря да провери термостата в коридора. Беше толкова студено, че тази година включиха отоплението по-рано. Но Ани знаеше, че майка й е много притеснена за парите и се стреми да намалява отоплението. Тя смъкна една резка надолу.
— Не мога да повярвам, че е ноември — обади се Ани.
— Сякаш вчера беше лято — изрече майка й.
— Лято… — въздъхна момичето и погледна през прозореца на спалнята си голите клони на дърветата. Лятото изглеждаше толкова недостижимо, невъзможно далеч.
— То ще се върне, скъпа. — Майка й се усмихна едва-едва, сякаш четеше мислите й. — Лятото ще дойде, преди да сме се усетили.
— Не изглежда така — отговори Ани с пресеклив глас. — Сякаш зимата ще продължи вечно, а още не е дошла.
— О, Ани…
— Мамо, татко е целунал майката на Елиза — изтърси Ани.
Майка й трепна като попарена, сякаш някой й бе ударил плесница. Стоеше с отворена уста, опитвайки се да осмисли думите на Ани. Дали си го представяше, както Ани го бе правила стотици пъти? Дали образът на баща й, целуващ друга жена, нараняваше майка й толкова колкото нея?
— Скъпа, кой ти го каза?
— Елиза.
— Хм — промълви майка й. Обгърна се с ръце, сякаш изведнъж й стана студено, и се обърна с гръб към Ани. Момичето почти прочете мислите й: Тя се опитваше да намери начин това да изглежда по-добре в очите на Ани. Да каже: „Скъпа, баща ти не би направил това.“ Или: „Сигурна съм, че Елиза греши. Не говори такива неща.“
— Каза ли откъде е разбрала? — попита майка й.
— Видяла ги е. Каза, че майка й имала работа с татко в банката — поясни Ани, а облекчението от казването на истината бе толкова огромно, че започна да се вълнува. В очите й напираха сълзи. — Елиза и майка й са ходели в банката, а татко е бил техният банкер.
— Знам — отговори майка й.
— Имат фонд — допълни момичето. — Това означава, че имат много пари. Но не изглеждат такива, нали? Изглеждат си толкова нормални.
— Да — съгласи се майка й. Гласът й бе твърд и спокоен, но лицето й бе много бледо. — Елиза каза ли още нещо?
— Не. Само че веднъж били в колата, помислили я за заспала и се целували.
— Съжалявам, че Елиза е трябвало да види това — въздъхна майка й. — И съжалявам, че ти е трябвало да го научиш. Отдавна ли знаеш за това?
— От тогава, когато идваха на вечеря — отговори Ани, а челото й се набръчка от тревога. — Тя ми го каза на Малкия плаж. Усетих, че някой ни наблюдава — Елиза говори за някакви „зли хора“, които я искали. Мисля, че ги чух да вървят из гората, последваха ни до плажа. Мислиш ли, че това е истина? Или е само плод на въображението ми?
— Не знам, Ани. Елиза е много чувствителна и крехка. Може би е извикала това във въображението си и то е започнало да изглежда реално и за двете ви — обясни майка й, но Ани разбираше, че тя е напълно объркана от другото разкритие.
— Съжалявам, че не ти казах по-рано, но не исках да те разстройвам.
— Значи си ме пазила — отвърна майка й, опитвайки се да се усмихне. Ани кимна и отиде да я прегърне. Двете стояха прегърнати много дълго време. Ани не искаше да я пусне.
— Защо го е направил татко? — попита момичето.
— Да целуне майката на Елиза? Скъпа, не знам…
— Не, имам предвид защо е целувал, която и да е? И защо е взел онези пари? Наистина ли е вземал наркотици? Щеше ли да избяга? Защо не е искал да си стои у дома и да бъде нашият татко?
— Това няма нищо общо с теб — отговори с усилие майка й, хвана раменете й и ги разтърси нежно. — Не си мисли за това. Никога!
— Не мога да престана — отвърна Ани през сълзи. — Ако бях по-добра… знам, че той ме мислеше за грозна, че не мога да се контролирам. Винаги говореше за килограмите ми. Ако не ядях толкова много, той щеше да си остане у дома. Или ако играех хокей на трева, или баскетбол…
— Това няма нищо общо с нещата, които баща ти е направил. Той беше нещастен, Ани. Не знаем защо, но беше.
— Значи трябва да го съжаляваме? — изрида Ани. Искаше й се това да е вярно. Беше много по-лесно да съжалява баща си, отколкото да изпитва гняв за нещата, които той е направил.
— Можем — продължи майка й — да го съжаляваме. Но можем да изпитваме и много други чувства към него, включително и да му се сърдим. Всички тези чувства са напълно нормални, Ани.