Ани се почувства много пораснала и делова, когато даде номера на Елиза и зачака. Знаеше, че ще се почувства неудобно, когато Елиза се обади и Ани й каже, че е накарала операторката да прекъсне разговора й само защото е давало заето в продължение на петнайсет минути…
Но операторката се обади отново да благодари на Ани, информирайки я, че няма разговор, че линията изглежда не е наред, и отново й благодари, че е съобщила.
— Е? — попита Тара.
— Скъпа?
— Нещо не е наред — въздъхна момичето и сърцето му заби лудо. — Телефонът у тях е повреден. Нещо се е случило с Елиза — усещам го!
Бей разбираше това усещане толкова добре: инстинктивното усещане, че беда е сполетяла любим човек. Беше го усещала за Шон толкова пъти през годините, когато не знаеше къде е. Щом видя тревогата в очите на Ани, тя също се разстрои.
— Какво можем да направим, мамо? — изстена умолително дъщеря й.
Бей си пое дъх.
— Можем да се обадим на баща й в корабостроителницата.
— Или да звънна на Джо — предложи Тара. — Тя вероятно е добре. Може би просто е бутнала слушалката и не е разбрала…
— Да, но ние не знаем — настоя Ани. — Може да се е случило нещо ужасно.
Бей кимна на Ани, опитвайки се да я успокои.
— Ще се обадя на Дани — реши.
— Изглежда не е необходимо — каза Тара, дръпна завесата, погледна навън и съобщи: — Той е.
— Господин Конъли? Защо е тук? — попита Ани.
— Хайде, Ани — изрече Тара. — Нека майка ти си поговори с него.
— Но аз трябва да му кажа за Елиза!
— Майка ти ще му каже. Нали, Бей? — попита Тара.
— Да. Обещавам.
Бей ги гледаше, докато излизаха от кухнята. Ани последва неохотно Тара в коридора. Дланите й бяха лепкави, сърцето й биеше силно. Чу стъпките му по стълбите, а после настъпи тишина, сякаш той събираше кураж. Бей стоеше много спокойно, хванала бравата. Осъзнаваше, че той прави същото от другата страна.
Той почука; тя отвори вратата.
— Бей…
— Защо дойде? — попита тя. — Не си ли казахме всичко?
— Не — отговори той. Стоеше на студа с пламнали бузи и напрегнат поглед. Тя можеше да прочете толкова много неща на лицето му. Той беше напрегнат, съжаляваше, искаше да върне нещата назад и да изглади отново всичко помежду им — но решението не беше негово.
— Това е за мен и Шон — прошепна тя и това наистина бе всичко, което имаше да каже.
— Толкова съжалявам — отвърна той. — Не знаеш колко много…
— Няма значение — прекъсна го. — Ти нямаш никаква вина.
— Но аз те обичам! — извиси глас той. Пресегна се да хване ръката й, но тя я отдръпна. За част от секундата, когато пръстите им се докоснаха, Бей потръпна.
— Аз съм те обичала цял живот — призна тя. — Дори не го знаех, докато не те видях в началото на лятото… Мислех, че си само един красив спомен за някого, който се грижеше за мен, който се занимаваше с мен, който се погрижи за мен, когато се нараних. Някой, който беше различен.
— Всички тези неща все още са верни — настоя той. — Трябва да ми повярваш, Бей.
Тя погледна в тъмносините му очи, които я гледаха предизвикателно.
— Защото съм идиотка — извика тя. — Виждам каквото искам да видя — ето какво стана с Шон. Бях шокирана, когато ми каза какво е поискал от теб.
Той поклати глава.
— Знам.
— Иска ми се да ми го беше казал по-рано. Още първата седмица, когато дойдох при теб. Не ми харесва, че ми го спести.
— Не можеш ли да простиш на приятел?
— Мога — отговори тихо тя и извърна очи. Помисли си за мъжете, които избягваха разговорите, не се опитваха да изгладят нещата и разбра, че е сериозен, но нямаше представа как да се справи с това. Този човек й даваше всичко от себе си. Не заслужаваше по-малко. Но в душата й беше пусто.
Животът с Шон не беше я научил как да оправя нещата в една връзка. Чувстваше се неописуемо неопитна само като си помислеше за това сега. Можеше да мисли само за Ани, Били и Пиджийн. Не беше й останало нищо за Дан. Не сега. Не и за дълго време напред, ако не и завинаги.
— Разказах на агент Холмс всичко, което казах на теб — информира я той.
— Така ли?
— Да. Всичко, което може да му помогне. Казах си, че искам да държа Елиза далеч от цялата тази каша.
— Елиза! — възкликна Бей.
— Да… какво за нея?
— Ани се тревожеше — обясни тя. — Не мисля, че има нещо, но тя се опитваше да се обади на Елиза, а слушалката е вдигната.