Изведнъж мисълта за самоубийство й се стори ужасяваща, егоистична и лекомислена — възможно най-чужда за духа й. Елиза искаше да живее и се молеше на Бога да успее.
И преди Дан Конъли бе изпитвал болка, скръб и ужас. Родителите му бяха добри, мили хора, но и двамата починаха твърде млади. Смъртта на Чарли го накара да се чувства като привидение, изгубена душа. И оттогава се тревожеше отчаяно за Елиза. Но нищо не можеше да се сравни с това, което чувстваше сега, сякаш нещо го разкъсваше, сякаш диви животни бяха откъснали крайниците му. Помисли си, че си представя какво е да те нападне акула.
Елиза беше неговото дете. Тя бе част от него и той беше част от нея. Държеше я на ръце в момента на раждането й — първо Чарли, после той. От мига, когато видя лицето й, погледна в очите й, Дан бе обсебен от една любов, която никога не го напусна, която, независимо от отговорността и напрежението не би заменил за нищо.
Полицаите идваха и си отиваха: детективи Ривера и Келър, членове на екипа им и съдебните експерти, както и Джо Холмс. През цялата нощ пристигаше откъслечна информация: водопроводната лепенка била част от голяма пратка, продадена на отдела по поддръжка в Шорлайн Банк.
По бравата и парапета на верандата не били открити непознати отпечатъци от пръсти, но Джо, изглежда, смяташе, че драскотините по прозореца на Елиза изобщо не са били направени от клони, а от нож, с който някой се е опитал да изкърти рамката. Мислеше, че дървото е било използвано за качване на покрива, и полицията претърсваше района за улики.
Бей стоеше плътно до Дан.
— Сигурно искаш да се прибереш — каза той и погледна часовника си. Беше единайсет и трийсет.
— Няма да си ходя — заяви тя.
Очите им се срещнаха. Той видя в нейните загрижеността и любовта, които бе изпитвала към него през всичките тези години, но сега в тях имаше и болка. Тя го прегърна и той зарови глава в рамото й. Осъзнаваше, че се държи за нея като за спасителна сламка.
— Помисли за това, Дан — колко силна е тя. Колко е преживяла вече. И колко много я обичаш — тя знае това.
— Мислиш ли?
— Знам, че е така — настоя Бей. — Ти си най-важният човек в нейния свят.
— Майка й беше най-важната — отбеляза Дан. Като каза тези думи той си представи как Елиза вижда колата да удря Чарли и се сепна. Травмата едва не погуби малкото му момиченце — как би могъл да очаква тя да издържи онова, през което преминаваше сега?
Бей не отговори, но продължаваше да го прегръща.
— Тя обичаше Чарли толкова много — продължи Дан. — Майка й никога не я подведе. Боже, не мога да престана да си мисля, че това нямаше да се случи, ако се бях държал по различен начин през последните няколко години. Чарли беше толкова стабилна — никога не се отклоняваше от пътя, не вършеше нищо нередно. Беше толкова почтена, толкова честна. И Елиза я възприемаше така. Тя никога…
— Елиза не я е възприемала така — извика Бей, пусна го и отстъпи назад. Гласът й беше сърдит, а очите — просълзени.
— Какво имаш предвид? Да, така беше. Тя…
— Не, Дан — настоя Бей и от гърдите й се откъсна ридание. — Не е така! Тя изобщо не е възприемала майка си така!
Навсякъде по първия етаж бе пълно с полицаи, така че Дан хвана Бей за ръката и заведе горе в спалнята си, в стаята, която споделяше с Чарли. Заведе я до ръба на леглото и те седнаха заедно, а Бей плачеше. Дан обгърна слабите й рамене и се опита да повдигне брадичката й, за да може тя да го погледне в очите:
— Кажи ми, Бей. Моля те.
— Съжалявам, Дан — проплака тя. — Не трябваше да казвам нищо. Поне не тази вечер…
— Е, вече е твърде късно за това. Можеш да завършиш това, което започна. Какво се опитваше да кажеш за Елиза и майка й?
— Елиза не е идеализирала Чарли. Изобщо не я е възприемала като почтена.
— Бей, така беше.
— Не, Дан. Не е било така. Видяла е майка си да целува Шон!
— Какво?
— Видяла е Чарли да целува съпруга ми. Те я мислели за заспала на задната седалка в колата.
— Елиза ли ти каза това? — попита Дан. Беше като вцепенен.
— Не. Казала е на Ани.
— А Ани сподели с теб.
— Да. Така трябва да става. Детето се обръща към родителя за любов и утешение — не за измама и предателство! Съжалявам, Дан, но я мразя. Мразя я заради това, че е целувала Шон, заради това, че е допуснала Елиза да види, че те е правила на… — Тя се спря.