— Кажи ми — прошепна той и я притисна още по-силно. — Моля те, довърши мисълта си.
— Че ти е внушавала, че вършиш нещо нередно — промълви най-после тя с такива силни ридания, че цялото й тяло се разтресе. — Заради това, че те е карала да се чувстваш непълноценен. Да усещаш, че не си я направил щастлива. Че само ако си открил онази вълшебна комбинация, само ако си се досетил за думите, които тя е искала да чуе, за мястото, където е искала да отиде… само ако си я докоснел по начина, по който е искала да бъде докосвана…
Дан знаеше, че Бей говори за себе си и за своя съпруг, но той си обясняваше всяка дума и знаеше, че двамата са били в едно и също положение, поне през тази последна година, и дори не са знаели за това.
— Съжалявам, че ти е причинил това — промълви Дан. — Шон…
— И аз съжалявам, че Чарли ти го е причинила.
— Как не съм разбрал? Защо Елиза не ми е казала нищо?
— Не си разбрал — заяви Бей със суров глас, — защото вярваш. Обичаш с цялото си сърце и ум.
— Така е — съгласи се той и сведе поглед към главата й, към червената й коса, блеснала в студената ноемврийска светлина. Искаше тя да го погледне в очите.
— А Елиза не е казала нищо, защото не е искала да бъдеш наранен още повече. Децата ме защитаваха повече отколкото мога да си представя.
— Знаеш ли кога е станало?
Бей поклати глава.
— Малко преди смъртта на Чарли, останах с такова впечатление. Можеш да питаш Елиза.
„Ами ако никога нямам тази възможност?“ — помисли си той.
Бей видя болката в очите му и поклати глава.
— Не мисли за това — каза, посегна да докосне лицето му, плъзна ръка към врата му и го целуна по устните.
Целувката беше дива, животворна и чудотворна. Дан стисна Бей с всичка сила. Ръцете й се плъзнаха под пуловера му, сякаш тя трябваше да докосне кожата му, трябваше да стигне колкото е възможно по-близо до сърцето, кръвта и костите му.
Когато се върнаха долу, те намериха Джо Холмс в трапезарията. Щом ги чу да влизат в стаята, той посочи към дървения шкаф за порцелан.
— Там ли беше сребърната чаша на Елиза? — попита.
— Да — отговори Дан. — Казах на детектив Ривера — чашата бе направена от Пол Ривиър. Мястото й е в музей. Заради това ли те, които и да са, са отвлекли Елиза?
— Тя може да се купи в супермаркета — каза строго Джо. — Стойността няма нищо общо с това кой я е направил и колко е стара.
— Какво имаш предвид? — попита Дан. — Разбира се, че има. Какво иначе оправдава риска да отвлекат дете? Какво друго може да обясни…
Джо поклати глава; изглеждаше нетърпелив, но очите му сияеха.
— Чашата е свързана с изчезването й — обясни той.
— Има връзка. Но е второстепенна.
— Как е свързана?
— Още от вечерта на Тиквения бал знаем кого преследваме — каза той и погледна към Бей. — Тара ми помогна да разбера. Бяхме в къщата на Боланд, огледахме всичките му трофеи и тя каза, че може би двамата е Шон са играли в противникови отбори.
— Израснали са в различни части на щата — напомни му Бей. — Марк живееше тук на крайбрежието; Шон само летуваше тук. Той е израснал в Нова Британия. Училищата им са били в различни лиги.
— Да — съгласи се Джо. — Освен за щатските шампионати.
— Най-важните намеси се Дан.
— Баскетбол, когато са били абитуриенти — продължи Джо. — Отборите им са стигнали до щатските финали, Джемпъл Павилион и Юкон. Марк Боланд и Шон Макбий са били един срещу друг на терена. Прочетохме стари изрезки от вестници.
— Марк ли е другият вътрешен човек? — извика Бей. — Нима Шон е уговорил и него да крадат от клиентите?
Джо поклати глава:
— Точно обратното. Боланд го е правил в продължение на години в „Анкор Тръст“ и не са го хванали. Никога не е оставял следи на хартия. Нито едно оплакване, нито дори подозрение. Бил е много, много добър в прикриването на следите си — съдебните счетоводители едва започват да ги откриват. Пристигнал е в „Шорлайн“ и е превърнал всичко в игра.
— С Шон? — попита шокирана Бей.
Джо кимна.
— Едно голямо състезание. Като щатските финали, всичко отново.
Бей се замисли за всичките години, през които гледаше Шон да играе баскетбол, футбол, бейзбол, да се бори до смърт, само за да спечели играта. Защо не й е казал, че той и Марк са били съперници? Защото гневът му заради повишението е бил толкова голям, предположи тя.