— Да видят кой ще направи повече пари — предположи Дани.
— Кой ще завземе повече сметки — допълни Джо. — И всеки път, когато някой от тях е успявал, е трябвало да има награда…
— Сребърните чаши — досети се Бей.
— Да, но е имало и една по-голяма награда — поясни Джо, бръкна в шкафа и извади една от малките сини чаени чаши на Елиза.
— Не разбирам — намръщи се Дани.
— Сметките — каза агентът. — Всички пари, които са откраднали. Имало е само един свидетел, който е можел да ги изобличи. Ед.
— Ед? — попита Бей, спомняйки си за бележките върху папката на Шон, драсканиците на пикапа и…
— Аз предполагах, че „Ед“ е мъж — продължи Джо. Банкер или може би клиент. Никога не си помислих…
— Елиза — въздъхна Бей и очите й се спряха върху монограма, нарисуван толкова деликатно върху чашките и каничката: Е.Д. — Елиза Дей!
Кой би очаквал, че стойността на един от трофеите ще надвиши тази на някоя от другите? Фондът „Елиза Дей“ вървеше с доста добра награда: сребърна чаша, направена от Пол Ривиър. В деня, в който Шон започна да използва фонда като начин да крие и мести пари, той бе взел чашата от дома на Конъли. Алис Боланд отново се замисли колко глупав е бил.
Кой знае как се е промъкнал вътре — такъв си беше Шон. Може би е прелъстил Шарлот; или може би тя си е мислела, че го прелъстява. И макар че Шарлот Конъли не беше разбрала за местенето на средства в семейния фонд, тя със сигурност бе забелязала, че Шон Макбий е откраднал сребърната чаша на дъщеря й.
Каква ирония, да имаш икона от някой толкова свързан със свободата. Защото точно така започна всичко: начин да се освободиш, да имаш повече, да се издигнеш над останалите, над работните пчелички по света. Да вземеш онова, което на хората им липсва… и нямат, толкова дълго.
Но тогава Шарлот заплаши да се обади в полицията и точно когато всичко утихваше, Фиона хвана Шон да се измъква със сметката на Ефраим. Нещата се объркваха.
Само ако хората бяха по-внимателни. Никой не трябваше да умира. Имаше начини да се избегне този кошмар. Всъщност голяма част от вината трябваше да се хвърли на Фиона. Тя никога не се вписваше в нещата, не можеха да я поканят да се включи. Всъщност нямаше ли да е изненадана, че Марк е вземал пари от нейния пазарен фонд?
Това бе оценено с вземането на трофея от конните състезания.
Шон се засмя на това — беше удивен от дързостта на Марк. Това беше повече в стила на Шон. Но смелостта му се простираше само до спорта и парите. Когато научи, че детето е станало свидетел на убийството на майка си, че е единственият свидетел, той се пречупи.
Преоценката на ценностите при него започна със смъртта на Шарлот и го доведе до няколко глупави опита да върне някои от по-малките си вземания от различни сметки. Но едва когато проблемът какво да правят с момичето започна да се задълбочава… когато то излезе от болницата… тогава Шон наистина започна да се срива.
Закле се да я защити, ако те се опитат… е, ако опитат това.
И това бе падението му. Марк изискваше абсолютна преданост; твърде много се занимаваха с това. Той изискваше абсолютна лоялност и когато Шон стана непреклонен, всички знаеха, че е само въпрос на време. Марк знаеше, че никой свидетел не бива да бъде подминаван с лека ръка; Шон също трябваше да знае това.
Тази нощ се подготвяше отдавна. Първо Шон се изпречи на пътя им и трябваше да бъде убит. Беше твърде лошо, но неизбежно. Самата Алис се опита да вкара Дан Конъли в кръга, да го обвърже като начин да осигури мълчанието на дъщеря му, като му позвъни, изпускайки името на Шон — ако Конъли се беше замислил за парите, от които се отказва, той щеше да захапе стръвта. Но той не го направи — така подписа смъртната присъда на собствената си дъщеря.
Марк и Шон настояваха това да се смята за игра. Но Алис знаеше, че това просто ги кара да се чувстват по-добре. Искаха момчешката лъжа: ако играеха за трофеи, наистина си струваше. Те крадяха от най-богатите си клиенти, онези, които никога нямаше да забележат. Шон нарече Марк „Робин Худ“.
Но в крайна сметка за какво беше всичко? Защо Шарлот трябваше да бъде убита и защо самият Шон накрая трябваше да бъде спрян, и защо Елиза Дей Конъли щеше да умре?
Богатство.
Това е всичко.
Богатство — преследването му, защитата му. Големите къщи струват пари, също и антиките, и произведенията на изкуството, и хубавите коли, и ценните бижута. Не всеки е роден с тези неща. И не всеки ги иска, колкото и да е трудно да се повярва. Марк се грижеше толкова добре за всичко досега; можеше да бъде извинен за момчешката си нужда да награди себе си и „съотборниците“ си със сребро. Сега, когато приливът идваше, настъпваше времето да удавят момичето и така да защитят златото.