Почти развеселена, тя се качи сама. И му позволи да я закара до края на пристанището и обратно. Денят беше светъл и ясен, рибите скачаха в заливчето, а лебедите плаваха около пристаните. Все още си спомняше този ден; спомни си и усещането, как Чарли смяташе, че го дарява с удоволствието да се наслади на нейната компания.
Това чувство никога не го напусна.
Той се ожени за нея — може би той беше нейната възможност да се разбунтува. Не се омъжвай за собственик на яхта; омъжи се за работник и му дай да управлява корабостроителница. Какъв по-добър начин да притежаваш един човек?
Той никога не престана да я обича, да се опитва да я направи щастлива. И дълбоко в себе си искаше тя да го обича повече, отколкото го обичаше, да го приеме като равен. Но Чарли в действителност нямаше равни. Където и да отидеше, хората я разпознаваха като наследничката на „Дей Консолидейтед“. И ако не го направеха, само пет минути в нейно присъствие бяха достатъчни да разберат, че е различна, че е родена със сребърна лъжица в устата. А ролята на Дан като неин съпруг, като неин служител, бе да я закриля. Да се грижи за нещастното си малко богато момиче.
Дан се чудеше какво означава това, че през последната година Чарли изведнъж се заинтересува от нещо извън себе си, извън дома. Беше заинтригувана от банките и банкирането. Започна да говори, че иска да продължи да учи и да вземе магистърска степен по бизнесадминистрация.
И така много дни наред тя ходеше в Шорлайн Банк да задава подробни въпроси за своите сметки, за фонда, който бе неин и на Елиза. След толкова много години, в които оставяше други да управляват живота й и състоянието й, Чарли започна да поема нещата в ръцете си.
Докато Дан се чувстваше щастлив да я види наистина въодушевена от нещо, той усещаше също, че тя се отдалечава. Това го объркваше и го нараняваше — понякога се прибираше у дома и я намираше да говори по телефона, с бележник и химикалка, да си води бележки. Или ученето е било само параван? Дали жена му е прикривала връзката си с Шон Макбий?
След като разбра, че са се целунали, Дан си помисли, че е имало по малко и от двете. В корабостроителницата той се занимаваше със законите на корабната архитектура: център на гравитацията, обща дължина, греда, чертеж. В любовта, в брака нямаше такива неща. Бракът бе една сива зона, като да плаваш в мъгла.
„Но плаването в мъгла може да бъде красиво — помисли си той. — Усещаш пътя към дома; надушваш боровете на брега, ослушваш се за звънците на шамандурите, усещаш вятъра да се променя и да спада, като приближаваш сушата.“
Само той и Чарли да бяха направили повече такива неща един с друг. Може би ако бракът им бе по-добър, Чарли все още щеше да е жива и Елиза щеше да си е у дома.
Но това го накара да прегърне Бей още по-силно. Тя беше толкова откровена и земна и изпитваше нужда — със същата необходимост, с която се нуждаеше да диша — да каже истината за това, което й е на сърцето.
Дан се молеше за възможност да направи нещо повече — с Бей, с Елиза. Искаше възможността да бъде най-добрият баща за своята дъщеря. Искаше да й помогне да стане по-силна, да й помогне да види колко е красива. За да не се опитва никога отново да се наранява.
Стомахът му се сви. Имаше усещането, че времето отлита за Елиза, която бе в ужасна опасност. Часовникът тиктакаше в главата му. Светът, дори крайбрежието, бе толкова голямо място за търсене. Само ако имаше някаква представа откъде да започне…
32.
Дали си мислеха, че е заспала, или просто бяха решили изобщо да не мислят за нея?
Хората караха тихо и чакаха нещо. Но какво? Толкова много въпроси и Елиза бе преследвана от всички тях. Тя лежеше неподвижно, а ухото й се беше прегънало и я болеше. Видения с тъмночервения бус изпълваха съзнанието й. Тя го видя да удря майка й, кръвта на майка й по пътя.
А после видя буса отново. Къде го беше виждала преди?
Спомените идваха един след друг. Елиза и майка й пазаруват в събота. Обядваха в кафе „Сейл Лофг“, после отидоха в Хотърн. Елиза обичаше да обикаля из бутиците. Майка й искаше да огледа за домакински прибори…
Лъскави медни тигани и чугунени тенджерки в един магазин, бродирани възглавници и луксозни абажури в друг, а после, на последното място, керамични плочки и мостри за платове… дизайнерско студио… място, където хората ходят, за да проектират обзавеждането на къщите си.
Елиза примигна. Видя майка си, изненадата в гласа й.
— О, не знаех, че това е ваш бизнес!