— Слагай край на това — извика Марк. — Боже, повече не мога да понасям това!
— Избистри си главата — нареди Алис и сигурно отвори прозореца, защото изведнъж Елиза усети силна струя студен въздух, чудесен, леден, освежителен въздух, който се завъртя през затворения ужасен тъмночервен бус на смъртта, докато той продължаваше да се движи.
Ани слезе долу, до кухненската маса. Беше направила модела точно тук; имаше шкаф, пълен с ножици, лепило, хартия, боя — инструменти, с които семейството да се занимава в дъждовните дни.
Тя разклати малката лодчица и тя отново издрънча. Но тя я беше направила сама, изцяло от дърво и лепило; нямаше пирони или други подвижни части.
Тя огледа лодката и всичко си беше точно както го беше направила: нито един шев, нито една рамка, нито една дъсчица не бяха изместени.
Часовникът показваше дванайсет и дванайсет. Дванайсет минути след полунощ.
Тя наклони лодката наляво, чу, че нещо се търкаля и се удря в лявата страна; после я наклони надясно и чу същото от дясната страна.
Беше направила модела с ивици от балза, залепени към фини рамки, и беше пъхнала изрязано дъно, направено внимателно, за да пасне директно в самата лодка и да подсигури здрава палуба. Сега, оглеждайки я под ярката светлина в кухнята, тя видя малки драскотини по боята — сякаш някой се бе опитал да повдигне дъното.
— Какво правиш тук? — попита Тара, влизайки в кухнята.
— Просто се опитвам да разбера нещо — обясни момичето. Тара го наблюдава няколко секунди, после отиде до печката и сложи чайника.
— Искаш ли чай? — попита.
— Не, благодаря — отвърна Ани.
Бръкна в шкафа с инструменти, търсейки дългите пинсети, които Били използваше през двата месеца — по-скоро й се сториха две минути — през които бе колекционер на марки. За една Коледа получи комплект за начинаещи и бе твърдо решен да стане филателист. Сега Ани едва не се разсмя, спомняйки си как той дори не можеше да произнесе думата, но как прибираше всяка марка от всяко писмо, което пристигаше в къщата.
Сега обаче дългите му пинсети й свършиха работа. Ани ги използва, за да разхлаби мъничките седалки, да ги махне и да надигне палубата на лодката. Боеше се, че парчето балза, дълго едва двайсет и пет сантиметра и заострено от единия край, може да се счупи, така че работеше много бавно и внимателно.
Но успя. Повдигна палубата на лодката и въздъхна, поглеждайки какво е скрито отдолу. Очите й се напълниха със сълзи при вида на сиво-синята черупка от морски охлюв, на сгънатата бележка с почерка на баща й.
— Какво е това? — попита Тара и се наведе да види.
— Нещо от татко — прошепна тя.
— Искаш ли да ти го прочета? — попита Тара, когато Ани разгъна хартията.
Но Ани поклати глава.
— Не. То е за мен. Аз ще го прочета. — И го направи на глас.
„Скъпа Ани,
Знаеш, че банкерите пишат много писма, но това е най-трудното, което съм писал в живота си. Може би защото пиша на един от хората, които обичам най-много — вие сте четирима: ти, Били, Пеги и мама. Никой мъж не е имал по-добро семейство. И никой мъж не го е подвеждал повече. Може би все още мога да оправя нещата, да постъпя правилно.
Има много неща, които ще кажа единствено на теб. Ани, надявам се никога да не прочетеш това писмо. Защото ако го четеш, това означава, че съм мъртъв. Не мога да си представя какво си мислиш ти и всички останали. Но се надявам, че това, което имам да кажа тук, ще ти помогне да разбереш — ще помогне и на другите. Слагам това писмо в твоята лодка и го оставям при Дан Конъли. Гледам тази лодка, която ти ми направи. Толкова те обичам. Ще я оставя на безопасно място при човека, който ще ти я върне.
Причината, поради която пиша на теб, е, че ти си най-голямата ми дъщеря, а точно сега аз си мисля за нечия друга дъщеря. Нейното име е Елиза. Тя е дъщеря на един стар приятел на майка ти и сега постоянно мисля за нея. Тя е момичето във всички мои мисли и страхове, защото е в опасност. Нещо, което аз направих, я постави в това положение.
Направих някои неща, с които не се гордея. Изкуших се в банката, взех някои много лоши решения. Хората ми вярваха, включително собственото ми семейство, а аз унищожих това доверие. Бях алчен, Ани, и не обвинявам никого, освен себе си за това.
Другите неща обаче… Марк и Алис Боланд убиха майката на Елиза, Шарлот Конъли. Аз нямам нищо общо с това, Ани — искам да го знаеш. Но си замълчах, защото знаех, че моето участие в присвояването ще излезе наяве, а мълчанието е друг начин да бъдеш замесен. Да си затвориш очите, да позволиш да стане. Онова, което няма да им позволя, е да наранят Елиза. Те искат да я убият, защото е станала свидетел на прегазването на майка си. Ще отида в полицията да ги предам, а също и себе си. Заради онова, което направих в банката.