— Скоро, госпожо Макбий. Веднага щом имаме някаква информация.
Майка й отстояваше своето, сякаш решаваше дали да настоява да научи повече сега, или да поиска да разговаря с някой по-висшестоящ. Тя беше смела и настоятелна, когато се налагаше.
Но точно сега Ани видя начина, по който майка й поглежда от човека към нея… Взирайки се в очите на Ани, тя сякаш взе решение. Очите им се срещнаха и майка й се усмихна. Ани видя как борбеният дух я напусна.
— Да се прибираме, скъпа — предложи Бей.
Момичето кимна, неспособно да говори.
Майка й я притегли в прегръдката си, сякаш тя бе малко дете, а не дванайсетгодишна, при това много скоро щеше да стане известна спортна звезда. Но Ани нямаше нищо против. Тя се притисна към майка си, не искаше помежду им да остане и сантиметър празно пространство, докато вървяха заедно с Тара обратно по дока, надалеч от яхтите и полицаите и накрая влязоха в колата си.
Били наблюдаваше дали някоя кола няма да спре в алеята им: на майка му, на баща му, не го интересуваше коя точно. Не се тревожеше много за баща си, макар да знаеше, че всички други се тревожат. Баща му вероятно бе останал да работи до късно. Той обеща никога вече да не се забърква с онази странна дама и Били му вярваше.
Но дори да не се забъркваше, той бе малко прецакан. Били мразеше да мисли за това. Пиджийн бе разстроена заради това, че не отиде на миниголф. Цял ден го очакваше с нетърпение, та тя бе само на девет — деветгодишните наистина приемат тежко подобни неща.
Той погледна към нея; седеше намусена край масата за пикник. Това жилаво детенце, не по-голямо от бобова шушулка. Една буболечка се катереше по крака на масата. Пег бе навела глава, наблюдаваше буболечката и й говореше. Това бе върховно. Били се приближи, за да слуша.
— Той обеща, наистина. Днес щях да взема зелената топка. В Пиратската пещера ти позволяват да си избереш топка за голф, имат от всички цветове и аз обикновено избирам светлосиня, но днес ми се искаше зелена. Трябва да е забравил. Аз не бих забравила, ако той ме чакаше. Буболечките са красиви. Защо си толкова лъскава?
— Хей — подвикна Били.
— Какво — отвърна сестра му, без да вдига поглед.
— На кого говориш?
— На никого.
— О! Сигурна ли си, че не говориш на тази буболечка?
— Аз не говоря с буболечки. Мама кога се прибира?
— Скоро.
Главата на Пег още бе обърната надолу. Били си представяше как цялата кръв от тялото й се стича в мозъка и беше сигурен, че по-големият брат трябва да предприеме нещо в този случай. Ани му го беше показвала безброй пъти, така че той постави нежно ръка върху рамото на Пеги и я изправи.
— Хей — извика той. — Седни изправена.
— Просто гледах: онази буболечка, не съм разговаряла с нея.
— Гледай я с изправена глава.
— Исках да играя голф — изплака тя с блеснали очи.
— Пак ще отидем. Само че не днес.
— Гадно е.
— Голяма работа.
— Татко пак ли е с онази дама?
— Не — отвърна Били.
— Откъде знаеш?
— Той обеща.
Пеги кимна. Това бе достатъчно за нея. Или може би като Били тя просто бе решила да вярва в най-доброто за баща им — това се наричаше „оправдавам поради липса на доказателства“.
— Цял ден ли ще седиш тук? — попита той.
— Да — кимна момичето. — Ще седя тук на тази маса за пикник и цял ден ще гледам буболечката. — Устните й трепнаха; той успя да я разсмее.
— Ще пропуснеш тренировката си.
— А?
— Аз ще ти подхвърлям. Хайде, вземи бухалката. Да видим как ще удариш една и ще я пратиш извън парка.
— Това е двор, Били. Хей!
— Пфу, забравих — добре, че ми напомни!
У дома беше тихо. Слънцето залязваше, но все още имаше много светлина. Били и Пег играеха бейзбол в страничния двор; те изтичаха към колата, когато тя влезе. Всички се събраха заедно, малко племенно събрание; и задаваха милиони въпроси.
Били и Пиджийн:
— Видя ли татко? Какво става?
Ани към тях:
— Не се ли прибра у дома? Изобщо ли не се е появявал?
И Бей, с разбито сърце заради децата, заради семейството, което тя и Шон създадоха:
— Деца, няма ли просто да си поиграете докато аз се опитам да открия някои отговори? Наглеждайте се един друг… Пеги, знам… миниголфът не може ли да почака до утре? Ще отидем утре…
Били и Пеги казаха, че ще продължат да играят и да чакат баща си. Ани поиска да влезе вътре. Бей отиде в кухнята, а Тара последва Ани в кабинета. Тя ги чуваше.